Плодове от палма

Предшествениците на днешнтие живи същества излезли от водата и завоювали сушата и въздуха. Животът на еволюиралите растителни организми се развива предимно върху почвата и по-рядко във водата (реките, моретата и океаните).

Растителният свят е устроен по-примитивно от животинския. За съществуването на зелените растения са необходими вода, въздух, светлина и някои минерални вещества, разтворими във вода. По пътя на фотосинтезата от водата и въглеродния двуокис на въздуха с помощта на слънчевата светлина се образуват първите най-прости органични съединения, предимно захари. Фотосинтезата е процес на преобразуване на енергията, чийто катализатор са хлорофилните зрънца (хлоропластите). При това светлинната енергия се превръща в химична енергия на органичните съединения. От тази дейност на зелените растения, която е основна, зависи и продължителността на живота върху Земята.

Зелените растения са трансформатор на енергията на живата природа. При фотосинтезата с помощта на светлинната енергия растенията отделят молекулен кислород от водата, който се излъчва в атмосферата. Благодарение на фотосинтезата, която се осъществява от милиони растителни видове, атмосферата около Земята е наситена с кислород, така необходим за живота на всички дишащи организми. Зелени растения не само образуват кислород, чрез който дишащите организми съществуват, като окисляват хранителните вещества, но и синтезират първите органични съединения. Органичните съединения се делят на първични (въглехидрати, липиди и белтъци) и вторични, някои от които притежават ценно специфично действие. Вторичните органични вещества принадлежат към най-различни химични групи и се образуват при вторичната обмяна на веществта.

Вторичните съединения, синтезирани в растенията, играят определена роля при осъществяването на някои функции в животинската клетка. Те нямат решаващо значение за живота на растителните организми, но могат да бъдат извънредно полезни при някои нарушени физиологични процеси в човешкия организъм. Някои растения са много богати на вторични органични съединения, които се използват разумно при билколечението или имат особено екологично значение.

Първични органични съединения

Полизахариди

Полизахаридите са високомолекулни веществ, изградени от прости монозахаридни единици. Те се съдържат както във висшите, така и в низшите растения, като водорасли и лишеи. Във висшите растения се образуват в листата, цветовете, плодовете, семената, грудките и в големи количества в подземните органи (корени, коренища, грудки, луковици). Синтезират се и в кафявите и червените водорасли. Изчислено е, че за една година чрез фотосинтезата тези водорасли образуват толкова въглехидрати, колкото почти всички растения на Земята, вземи заедно.

Най-общо полизахаридите могат да се разделят на две основни групи - хомополизахариди и хетерополизахариди.

  • Хомополизахариди са амилопектинът, гликонът (резервна тъкан при животинските организми), целулозата, инулинът, лихенинът и други.
  • Към хетерополизахаридите спадат пектините, гумите и слузните вещества, както и полизахаридите, които съдържат естери на сярната киселина.

Извличането на полизахаридите от растенията се извършва с вода при ниска температура (40 градуса по Целзий).

Приложението на някои полизахариди (слузни вещества, гуми и други) в медицината и фармацията се основава на техните колоидно-химични свойства. Най-важното им свойство е да набъбват във вода и да образуват висококолиидни вискозни разтвори и "желета", които, приети перорално, са едни от най-добрите средства за механично активиране на чревната перисталтика (при констипация). Тези вещества могат да покажат и обратен ефект. Приети в по-малки дози, поради свойството им да поглъщат течности се прилагат като затягащи средства (при диария). Положени върху възпалена и повредена лигавица или кожа, т образуват "защитна покривка", която предпазва серивните нервни окончания от действието на дразнещия агент и по този начин подпомага оздравителния процес. Това тяхно действие се обяснява със свойството им да адсорбират молекулите на дразнителя върху колоидните си частици. На това свойство се основава и приложението на дрогите, съдържащи тези вещества, при стомашни и чревни възпаления (гастрити и ентероколити). Освен това те значително затрудняват преминаването на токсините през стените на червата, предпазват лигавиците от увреждане при действие на разяждащи вещества и при облъчване, намаляват дразнещия ефект на някои лекарствени средства, предписани при лечението на лигавицата на стомаха и червата. Тези полизахариди имат благоприятно действие и при рефлекторно предизвикана остра кашлица, като имат омекчаващо и намаляващо дразненето действие. Някои от тях притежават противобактерийно и противовирусно действие (например полизахаридите, изолирани от видовете на род Plantago, и други). Други (слузни вещества, гуми), намират приложение като превъзходни емулгатори и спояващи средства във фармацевтичната практика. Нишестето (скорбялата) е главният въглехидратен полимер, който се съдържа най-вече в житните и образуващите грудки растения.

Хомополизахариди

Нишестето е едно от най-разпространените вещества в растенията. То е важен резервен полизахарид и главен калориен източник, който влиза в състава на храната на почти цялото човечество.

Нишестето (скорбялата) се намира в клетките на растителните тъкани под формата на нишестени "зърна". В листата на зелените растения нишестените зърна се съдържат в паренхима като асимилационна или транзитна скорбяла, а в подземните органи се отлагат като резервна скорбяла. Такава е скорбялата в паренхима на корените и коренищата, в зърната на житните растения (жито, царевица, ориз).

В студена вода нишестето е неразтворимо. В гореща вода то набъбва и след изстиване образува леплива пихтиеста маса, или така нареченият нишестен клей. Установено е, че пилизахаридното вещество не е еднообразно. Състои се от два полизахарида - амилопектин и амилоза.

  • Амилопектинът е главната съставка на повечето видове нишесте - над 80%.
  • Амилозата се съдържа в по-малко количество в нишестето - около 20%.

Различните видове нишесте се прилагат под формата на пудри при кожни възпаления. Те изолират кожата при триенето ѝ в дрехите, действат противовъзпалително и я подсушават при мокри екземи. Подсушаващият ефект е толкова по-голям, колкото по-дребни са нишестените зърна. Затова за целите на терапията, а и на козметиката се предпочита оризеното нишесте, което е най-дребнозърнесто. Прилага се и нишестен клей - Mucilago Amyli, като омекчително средство под формата на клизми при диарии.

  • Инулин. Инулинът е резервен полизахарид (молекулата му е изградена от 20 фруктози остатъка), който се съдържа в сложноцветните и житните растения. За разлика от нишестето инулинът е разтворим в гореща вода. При охлаждането на разтвора той отново се отделя и по този начин може лесно да се получи богат на инулин растителен материал. Инулинът се използва вместо захар при диабет. Усвоява се лесно от организма.
  • Целулоза. Целулозата полизахарид, който е главен структурен материал на растителните клетъчни стени. Не се разваря във вода.
  • Алгинова киселина и алгинати. Най-важният полизахарид на кафявите водорасли е алгиновата киселина. Съдържа се в клетъчните стени. Може да се получи от различни кафяви водорасли. Свободната алгинова киселина във водата набъбва извънредно силно.
  • Разтворите на солите на алгиновата киселина - алгинати, след изсъхване образуват непрекъснат, измиващ се слой. Те могат да се използват като кръвоспиращо средство, тъй като разтворимият алгинат (например натриев) се свързва с калция от кръвта и се получава неразтворим калциев алгинат, вследствие на което се образува затваряща раната ципа. Алгиновата киселина и алгинатите се използват като уплътнители и стабилизатори при приготвяне на мази, желета, кремове и като разпадащ пълнеж в състава на таблетки.

Хетерополизахариди

Гуми. Някои дървесни видове след нараняване на стъблената кора отделят гумозен сок. В резултат на биохимични промени в тъканите и клетките на нараненото място се получава втечняване на клетъчните мембрани и други клетъчни елементи, а отделеният сок се втвърдява във въздуха и затваря раната. Този продукт се нариа гума. Способност да образуват гуми имат редица растителни видове и органи. Видовете от семейство Leguminosae, Rosaceae, Anacardiaceae, Rutaceae и други отделят значително количество гумозен сок. Причините за образуван на гумите все още не са добре изяснени.

Гумите се прилагат най-често под форма на слузен разтвор - като омекчително средство в откашлечни микстури, за затягане при диарии и за щадене на възпалена стомашна и чревна лигавица. Използват се още като емулгатор, свързващо средство при приготвяне на пилули и други.

Слузни вещества. Растителните слузни вещества за разлика от гумите се образуват в растенията чрез трансформиране на целулозата на клетъчните мембрани и на клетъчните съдържания (нишесте). Играят роля на резерв на въглехидрати и вода и запазват колоидите на растението. За разлика от гумите те не са лепливи.

Водни извлеци, съдържащи слузни вещества, се прилагат като омекчително средство в откашлечни смеси при възпаление на горните дихателни пътища, за гаргара на гърлото, на устната кухина, за клизми, за промивки на влагалището, компреси на възпалена кожа и други.

Водните извлеци от дроги, съдържащи слузни вещества, се приготвят по студен начин, по който се извличат слузните вещества, а нишестето остава в дрогата. Извлеците, приготвени по горещ начин са много по-гъсти, понеже съдържат и клей от нишестето.

Белтъци

Растенията синтезират белтъци от прости неорганични вещества, съдържащи азот, сяра или фосфор, а животните и човекът ги осигуряват предимно чрез белтъчната храна. Човешкият организъм може чрез собствената си обмяна да образува някои аминокиселини, но по-голямата част от необходимите за поддържане на живота аминокиселини той приема с храната. Растителните организми ги изграждат от амоняка, сулфатите и нитратите, които всмукват чрез корените си от почвата. В листата те претърпяват сложни промени, в резултат на които се получават аминокиселините - най-малките градивни елементи на белтъците. От тях се образуват простите белтъци (протеините) и сложните белтъци (протеидите), а те участват в синтеза на по-сложни вещества - фосфо и гликопротеидите и други. Съдържащите сяра белтъчни вещества могат да бъдат албумини или глобулини, които се образуват често в растителния свят.

Протеидите се образуват само от 20 аминокиселини. Най-много срещаните в растенията аминокиселини са левци, тирозин, аргинин и хистамин, а някои аминокиселини имат особено значение за фитотерапията - гликокол, глутаминова киселина, метионин и други.

Съставките на белтъците са свързани с белтъчната молекула чрез пептидни връзки. В живота на всяка клетка участват различни ензими, които са белтъчни вещества. Тайната на неизброимото разнообразие на белтъците се крие не във вида на образуващите ги аминокиселини, а в специфичното подреждане на структурните елементи на белтъчната молекула./ Със специфичната пространствена структура на всеки протеин са свързани биологичните структури. Като биокатализатори и регулатори на обмяната на веществата в клетката ензимите представляват специфично структурни съединения, без участието на които животът на висшите организми в природата е немислим.

Вторични органични съединения

Гликозиди

С наименованието гликозиди се означават голяма група растителни вещества, които се състоят от захарна и незахарна част, наречена агликон или генин. В растенията гликозидите се съдържат в различни количества, които варират от следи до 20%. При хистохимични изследвания е установено, че гликозидите се натрупват в епидермиса и в паренхима на листата, в тъканите около проводящите снопчета, в кората на дървесните растения, а в нередки случаи - и в дървесината на подземните части. Те са или дифузно распределени в клетките на цялата тъкан, или са локализирани в отделните клетки или в групи от клетки, но и в двата случая за разтворени в клетъчния сок. Отровните гликозиди могат да играят роля на защитни вещества срещу външни неприятели на растението.

Гликозидите и гликозидните дроги намират разноборазно приложение в терапията. Носител на действието на гликозида е неговият агликон. но за благоприятния ефект има значение и захарната част. По-важните гликозидни дроги се класифицират или по химичния характер на техните агликони, или по фармакологичното им действие. Според химичната принадлежност на гликоните те са разпределени в следните групи:

  • Цианогенни (нитрилни) гликозиди
  • Тиогликозиди
  • Фенолни гликозиди
  • Кумарини и кумаринови гликозиди
  • Флавоноидни вещества
  • Антрахинонови гликозиди
  • Гликозидни смоли
  • Сърдечно действащи гликозиди
  • Сапонини
  • Горчиви гликозиди
  • Гликозиди с неустановен строеж
  • Цианогенни гликозиди. Значителен брой лекарствени растения (около 100 рода от 60 семейства) съдържат циановодород, свързан гликозидно. Цианогенните гликозиди най-често съдържат нитрила на бадемовата киселина (при амигдалина).

Смята се, че тези гликозиди са продукт на странични реакции, протекли при разпадането на белтъчните вещества. Малко дроги, съдържащи цианогенни гликозиди, намират приложение във фармацията. Към тях спадат горчивите бадеми и листата на лавровинята, семената на кайсията, ябълката, долята.

  • Тиогкилозиди (гликозиди, съдържащи сяра). Преди около 100 години такива гликозиди са изолирани от семената на черния и белия синап. Подобни гликозиди са изолирани и от много други растения, някои от които се използват като подправки или в народната медицина. Днес за известни повече от 50 тиогликозида.

Агликоните на тиогликозидите са летливи течности с остра миризма, които причиняват сълзене, зачервяват лигавицата и кожата и ги затоплят. В малки дози повишват апетита. Имат добре изразено антимикробно действие.

  • Фенолни гликозиди. В растителните видове досега са доказани около 100 различни фенола. Между тях е обикновеният фенол, изолиран от кората на върбата или от зелените листа на чая. С малки количества те участват в състава на някои етерични масла. Медицинско значение имат гликозидно свързаните феноли, които са действащи съставки в билките (арбутин, салицилови гликозиди и други).
  • Растения, съдържащи арбутин, са мечото грозде (Arcotostaphyllos uva-ursi) и червената боровинка (Vaccinium vitis-idea). Бялата върба (Betula alba) съдържа фенолния гликозид салицин. Негов агликон е салигенинът, който в организма се окислява до салицилова киселина. Отвара от върбови кори оказва типичното за салициловата киселина антипиретично действие. Затова народната медицина препоръчва върбовите кори за лечение на ревматизъм, простудни заболявания, малария. Агликонът салигенин притежава и други действия.
  • Кумарини и кумаринови гликозиди. Досега кумарините са открити в повече от 150 растителни вида от 30 семейства. Синтезират се даже от някои бактерии и гъби. Семейства, които съдържат по-висок процент кумарини, са Apiaceae, Leguminosae, Rutaceae, Lamiaceae, Asteraceae, Geraniaceae.

В малки концентрации кумарините имат свойството да усилват растежа на растенията и да стимулират образуването на корените. В по-големи концентрации показват обратно действие. Установени са повече от 100 различни кумарина. В човешкия организъм действат потискащо върху централната нервна система. Някои техни производни притежават спазмалогично (болкоуспокоително) и диуретично действие, а други разширяват коронарните съдове . Кумарините и особено фуранокумарините абсорбират силно ултравиолетовата светлина. Някои представители на фуранокумарините се използват за лекуване на витилиго и плешивост, което е свързано с тяхната чувствителност към светлина Дикумаролът е противосъсърващо средство. Ескулинът притежава действие, подобно на витамин P.  билколечението като кумаринова друга се използва жълтата комунига (Melliotus officinalis).

Народната медицина широко препоръчва жълтата комунига под форма на мехлеми, пластири и катаплазми, като "разнасящо" средство при подуване на ставите, отоци от ударено, ревматични болки, фурункули (циреи) и други. Доказано е, че билката притежава и противосъсърващо действие, което се дължи на кумарина. На същата база са получени няколко препарата )дикумарин, синкумар, маркумар), които днес се прилагат в медицината за профилактика и като лечебно средство при тромбози (запушван на вените от кръвни съсиреци). Дикумаролът потиска образуването на протромбин в черния дреб, чрез което се намалява способността за съсирвнаен а кръвта. Това действие на дикумарола може да бъде отстранено чрез прилагане на големи дози витамин К.

  • Флавоноидни вещества. Това са почти всички багрила. Към тях се числят мног овещества, широко разпространени в растенията. Те придават жълтия или бледожълтия цвят на много цветове, но се съдържат и в пъпките, листата, корените, коренищата и плодовете на растенията. Срещат се почти във всички висши растения, зелените водорасли, мъховете и други. Съдържанието на флавоноиди в растенията може да варира от следи до няколко десетки процента. Флавоноидите вземат участие в процесите на оплождането на растенията, но механизмът на протичащите при това биохимични процеси не е изяснен. Например рутинът има свойството да потиска процеса на охлаждане. Доказано е също, че флавоноидите оказват влияние върху растежа и развитието на растенията.

Безцветни флавоноидни вещества са левкоантоцианите, флавононите, флавононолите и катехините, жълто са оцветени флавоните, флавонолите, ауроните и халконите, докато антоцианите са сини, червени или виолетови.

Установено е, че в човешкия организъм флавоноидните вещества повишават устойчивостта на капилярите, като увеличават тяхната еластичност и пречат на пропускливостта им. Освен това стимулират сърдечната дейност, притежават диуретично, както и антибактериално действие, потискат окисляването на аскорбиновата киселина и адреналина, влияят на обмяната на йода и калция в организма и други. Билките и препаратите от тях, съдържащи флавоноиди, се прилагат при хеморагична диатеза (склонност към кръвоизливи), предизвикана от инфекциозни и токсични причиниели, капиляротоксикози, хроничен хепатит, септичен ендокардит, хипертония, при хиповитаминоза P и C, при кожни заболявания (екземи и дерматити), при някои възпалителни процеси и други. В чист вид засега се използва само рутинът, който влиза в състава на препаратите рутаскорбин, рутастерол и други. Той се прилага с успех при хеморагин (кръвоизливи) от различен произход, а най-често като профилактично средство при начално развитие на склероза на кръвоносните съдове.

  • Антрахинонови гликозиди. Тази група гликозиди са производни ан анърахинона и получените от него антрон и антранол. Те са широко разпространени в растенията. Могат лесно да се групират не само поради сходния им химичен строеж, но и поради приликата във фармакологичното им действие. ПО-често срещаните агликони са ализарин, хризофанол, хразацин, емодин, фисцион, реин и други, а придружаващите ги захари - примвероза, гликоза, рамноза и други.

Очистителното действие на антрахининовите дроги и препарати при хроничен запек зависи от състава на сместа от антрахининови производни, както и от количеството на антроновите и антроноловите глюкозиди. Тези билки не трябва да се употребяват всекидневно, защото организмът привиква към тях, което води до увеличаване на дозите и до проява на интоксикация. Очистителняит ефект на антрихиноните се проявява около 10 часа след приемане на билковите препарати и се дължи на възбуждане на перисталтиката на дебелото черво. Най-често употребяваните у нас антрахинонови дроги са от кора на зърнастец (Cortex Frangualae) и плодове от бодлив зърнастец (Fructus Rhammi catharticae).

  • Гликозидни смоли (гликоретини, конволвулини). Използват се в билколечението също като очистителни средства. Те са свързаи с растенията с различни захари - глюкоза, рамноа, фукоза. ОТ своя страна захарите са свързани естерно с летливи органични киселини - оцетна, пропионова, изомаслена и изовалерианова. Гликозидните смоли дразнят силно лигавицата на устата и гърлото, имат драстично очистително действие, като засилват перисталтиката на червата, но в големи дози причиняват гадене, повръщане, болки в стомаха, възпалителни процеси на лигавицата на тъкните черва и дебелото черво. По тази причина те се прилагат само под лекарски контрол. Растенията, които ги съдържат, се срещат рядко у нас.
  • Сърдечно действащи гликозиди. Към сърдечно действащите гликозиди спадат най-напред гликозидите от груапта на вълнестия напръстник - Digitalis lanata. Те са известни в медицината като сърдечно усилващи средства, които намират приложение предимно при сърдечна недостатъчност. Много растения, за които днес е известно, че съдържат сърдечно действащи гликозиди, в миналот оса били използвани като смъртоносни отрови. Сърдечни гликозиди се синтезират в много наши растителни видове и родове - вълнест напръстник, момина сълза, гороцвет, кукуряк, боянка, жълт шибой, гърбач и други.

Лечебните растения, съдържащи сърдечно действащи гликозиди, се прилагат предимно като готови билкови препарати, получени след извличане на активните вещества от тях. Поради голямата токичност на сърдечните гликозиди използването на отвари и запарки от билките е опасно - те трудно се дозират и затова употребата на тези лекарствени форми е изоставена от съвременната медицина. Днес се предписват готови билкови препарати, чиято активност е изпитана по биологични методи (в жабешки или котешки едицини) и е стандартизирана.

Българската народна медицина предписва запарка от момина съза или от боянка, но те могат да се използват само при постоянен лекарски контрол.

  • Сапонини. Те са вщества, които подобно на сапуните имат свойството с вода да образуват трайна пяна Известни са около 90 растителни семейства, чиито видове съдържат сапонини. Сапонините често се придружават и от други съставки с определено фармакологично действие - тлъсти и етерични масла, смоли, фитостероли, флавоноиди, сърдечни гликозиди, танини, много рядко алкалоиди и други органични и неорганични вещества.

Сапонините, както и другите групи вещества играят активна роля в жизнената дейност на растенията. Вероятно те свързват и блокират холестерина, който се съдържа в живите организми. Сапонините влияят и върху обмяната на фосфолипидите (лецитидите). Особено място в растителния метаболизъм заемат стероидните сапонини. Смята се, че те са основен източник за биогеназата на фитостерините и някои витамини, които се съдържат в растенията. Сапонините активират екстреторната дейност на слюнчените жлези, както и на жлезите в стомашно-чревния канал. Това благоприятно за храносмилането действие на някои съдържащи сапонини зеленчуци (спанак, домати и други) се подсилва и от свойството им да улесняват резорбцията на веществата, които не се резорбират или се резорбират трудно. Така листата на дигиталиса освен сърдечно активни гликозиди съдържат и сапонини. По-рано сапонините в тази дрога бяха отстранявани от препаратите на дигиталиса, като се смятаха за ненужни. Днес, като се знае за улесняващото резорбцията действие на сапонините ,те не се отстраняват.

Въведени в кръвния ток, сапонините разрушават обвивките на червените кръвни клетки, парализират централната нервна система, намаляват температурата на тялото и понижават кръвното налягане. Те са отровни, но въведени през стомашно-чревния канал почти не се резорбират. Сапонините са силно отровни за рибите и червеите. Някои от тях притежават и антимикотични свойства.

  • Горчиви гликозиди и горчиви вещества с негликозиден характер. Установено е, че горчивите гликозиди дразнят вкусовите рецептори на езика и възбуждат рефлекторно-стомашната лигавица, в резултат на което се отделя по-голямо количество стомашен сок и се повилава киселинността му, а посочените ефекти водят до повишаване на апетита. Стомашната екскреция се засла от умерени дози горчиви вещества. С големи дози понякога се получава обратен ефект. За да се постигне благоприятен резултат върху храносмилането, препаратите от горчиви вещества се приемат около 30 минути преди ядене. По химичен състав горчивите вещества принадлежат към различни групи.
  • Гликозиди с неустановен строеж. В растителните организми са намерени вещества, чиято химическа природа още не е установена. Дроги, съдържащи такива гликозиди, са кора от калина (Cortex Vuburni), стръкове от водно пипериче (Herba Polygni hydropiperisis), листа от живовляк (Folia Plantagonis) и други. Първата и втората дроги се прилагат като кръвоспиращи средства, а третата - като противовъзпалително и секретолично средство.

Дъбилни вещества (танини)

Танинитепритежават специфичното свойство да превръщат суровата животинска кожа в мешин или гьон (дъбене).

В последно време интересът към танините изобщо и по-специално към катехиновите танини значително нарасна поради установеното действие на витамин P. Те повишават устойчивостта на стените на капилярите (понякога по-силно от рутина) и намаляват повишената им пропускливост. Освен това засилват резорбцията на витамин C, понижават съдържанието на холестерина в кръвта и т.н. Благодарение на физиологичната им активност катехините започват да намират приложение като лечебни, така и като профилактични средства. В редица растения танините са главната действаща съставка. В дървесните видове дъбилните вещества е натрупват в по-голямо количество с тъблената кора, а в някои тревисти растения - в подземните части и листата. В умерени дози танините образуват върху лигавицата или върху повредената кожа т.нар коагулационна мембрана, която предпазва лежащите под нея тъкани и инервиращите ги краища на сетивните нерви от действието на дразнещи агенти. Резултатът от това действие на таниновите вещества върху възпалени лигавици на устата и храносмилателния канал и върху възпалена и повредена кожа е, че възпалителният процес затихва и болките намаляват, разширените кръвоносни съдове се свиват и особено при бактериални възпаления лигавицата става непропусклива за токсичните вещества. Поради тяхното уплътняващо действие върху тъканите и кръвоносните съдове те изобщо се прилагат като затягащи средства при диария. Извлеци от танинови дроги се прилагат при диарии, които се дължат на катарално възпаление на чревната лигавица. Чревният катар мое да се дължи на простуда, на честа консумация на несмилаема храна или на патогенни микроорганизми. Във всички тези случаи дъбилните вещества, от една страна, обезвеждат патогенната флора чрез блокиране на протоплазмата на микроорганизмите, а от друга страна, абсорбират бактериалните токсини.

Дозите от танинови вещества, приети през устата, трябва да бъдат умерени и да не предизвикват необратими повреди на лигавицата, което може да се получи при приложение на галотанини. За външно приложение могат да се предписват по-големи дози. Опитно е установено, че разтвор от танин в разреждане 1:10 000 вече действа адстрингентно.

За приемане през устата се предпочитат препарати от билки, съдържащи катехинови танини, тъй като те имат по-меко абстрингентно действие от това на галотинините.

Танини се приемат и при възпаление на лигавицата на устната кухиуна, при кожни заболявания (екземи, остри дерматити и други), при локални хиперхидрози (потене на краката), при хемероиди, като кръвоспиращо средство при малки външни кръвоизливи, против слънчево изгаряне, както и при измръзвания на кожата и други.

Алкалоиди

По-рано алкалоиди са наричали тези растителни вещества, които съдържат азот в молекулата си, притежават алкални свойства и специфично физиологично действие върху човешкия или животински организъм. Днес тази дефиниция се смята за неточна. Най-общо алкалоидите са продукти от разграждането на белтъчните вещества в растителния организъм и повечето от тях представляват хетероциклени бази.

Процесът на образуване и натрупване на алкалоидите трябва да се разглежда в динамиката, сложността и взаимната зависимост от най-различни фактори за всеки растителен вид. Много растителни семейства съдържат алкалоиди - Solanaceae, Ranunculaceae, Rutaceae, Berberidaceae, Papaveraceae, Menispermaceae, Loganiaceae.

Алкалоидите имат разнообразно и твърде съществено значение за живота на растението. Това се потвърждава от факта, че концентрацията на алкалоидите е различна през различните моменти от вегетационния период или се увеличава при заболяване или повреждане на растението. Така след изрязване на кората на хининовото дърво новата кора съдържа почти двойно по-голямо количество хинин. Освен това растението не натрупва равномерно алкалоиди във всички свои органи, а ги локализира на определени места, най-вече в корените и листата. Опиеновитеалкалоиди например се натрупват в млечния сок на зелените капсули на мака.

Количеството на алкалоидите зависи и от външни фактори: климат, надморска височина, почва, географско положение и други. Съдържанието на алкалоидите в отделните видове растения варира от следи до няколко процента. Алкалоидните билки и препаратите, получени от тях, намират широко приложение в медицината. Те действат върху организма предимно по пътя на нервната система (централната или вегетативната), като или възбуждат, или задържат дадена физиологична реакция. Рязка граница между алкалоиди, действащи възбудително, и алкалоиди, действащи потискащо, не може да се прокара, тъй като и двата ефекта могат да се получат с едно и също средство, в зависимост от приложената доза. В медицинската практика се използват както алкалоидните дроги и препаратите, получени от тях - тинктури, екстракти и други, така и чистите алкалоиди, получени от дрогите във вид на соли. Днес е доказано, че природната комбинация от алкалоиди и придружаващите ги в растението вещества се усвоява по-добре от човешкия организъм, а действието ѝ е по-физиологично, по-благоприятно. Придружаващи вещества са различни белтъци, сапонини, ензими, багрила и други, които сумарно влияят върху резорбцията, а по този начин и върху терапевтичното действие на главния лечебен фактор.

Етерични масла

Етеричните масла са летливи ароматни вещества от растителен произход, които по химизъм представляват сложни смеси от различни органични съединения. Те са изградени в живото растение, излъчват се от специални секретиращи органи и са разтворими в липоидни разтворители (етер, бензин, петролов етер). Повечето от веществата, от които са изградени етеричните масла, са въглеводороди - алкохоли, феноли, алдехиди, кетони, окиси, киселини, естери и други. В елементния им състав участват C, H и O. Най-често те съдържат терпени и техните кислородни производни. Физиологичната им роля в растението е най-различна - имат защитна функция за предпазване на растението, привличат насекомите, които извършват опрашването, и т.н.

От общите им фармакологични свойства най-характерни са антисептичното и дезинфекционното им действие. Друго общо свойство е по-слабото или по-силното дразнене на кожата. Такива масла са теребинговото, розмариновото, камфоровото и други. Те влизат в състава на много мазилкови форми, предписвани при ревмнатизъм, невралгии и простудни заболявания.

Употребата на някои етеричномаслени дроги като диуретични средства е свързана с дразнещия ефект на маслата върху бъбреците. Етеричните масла имат силно дразнещо действие и върху лигавиците на устата и храносмилателния канал. В малки дози те засилват слюнчената и стомашната екскреция и подобряват храносмилането. На това тяхно действие се дължи употребата на етеричномаслените дроги като подправки в храната (канела, карамфил, мента и други). Значителна част от приетото през устата етерично масло от групата на откашлечните се излъчва през белите дробове при дишането и по този начин се постига дезинфекция на бронхите и се подпомага отхрачването. В такива случаи най-често се предписват анасоновото и евкалиптовото масло, маслото на резенето, на мащерката и други. Някои масла имат много добре изразено противовъзпалително действие (например маслото от лайка). Газогонно действие притежават маслата от анасон, резене, кориандър, кимион и други. Редица етерични масла и други (мащерка, противоглистен, хеноподий, сантонинов пелин, вратига и други.) намират приложение като противоглистни средства. Етеричните масла, които съдържат съставки, производни на алифатните терпени, притежават приятна парфюмна миризма и се изполват в парфюмерията и козметиката.

Витамини

Витамините са органични съединения с разнообразна химична природа. Много малка част от тях се синтезират в организма, а повечето се набавят с храната. Нуждата на човешкия организъм от тях се покрива със съвсем малки количества, но постоянното им постъпване в кръвния поток е безусловно необходимо за нормалното протичане на много биохимични процеси и за поддържане на нормални физиологични разходи в тъканите и органите. Липсата им води до ясно изразени патологични състояния на организма, като нарушаване на обмяната на веществата, увреждане на функциите на нервната система и други разстройства. Всички те се означават като авитаминози. Установено е, че биологичната активност на повечето витамини се дължи на участието им като коферменти в ензимните системи, които катализират обменните процеси в организма. Според разтворимостта им във вода и масла витамините са класифицирани в две групи. Разтворими и масла са витамините A, D, E и K, а разтворими във вода са C, B-комплекс, P, PP и други. Някои витамини се доставят с храната под форма на провитамини, които в органима се разграждат до необходимите витамини. Продуктите от растителен произход съдържат повечето от необходимите за човека витамини. За много хора растителните продукти служат за основен източник за удовлетворяване на жизнено необходимите витамини. При това някои растения са така богати на едни или други витамини, че могат да служат не само като средство за профилактика и лечение на хипо и авитаминозите, но се използват и за лечение на други заболявания, при които е показано приемането на големи количества от определения витамин.

  • Витамин A (аксерофтол, ретинол) е широко разпространен в природата. Съдържа се в някои животински продукти (рибено масло, черен дроб, млечни продукти и други). Но само половината от денонощната нужда от витамин А се набавя от тези продукти. Останалата част постъпва от растителните продукти, в които се съдържа пигментът каротин, превръщат се в организма под влияние на фермента каротиназа във витамин А. Но каротинът (протвитамин А) е 3 пъти по-слаб от витамин А и следователно е необходимо да се употребява 3 пъти повече. Ако денонощната нужда на организма от витамин А е 1,5 мг, то от каротина са необходими примерно 4,5 мг. Най-богати на каротин са плодовете и тези части на растениеот, които са оцветени в оранжево-червен или зелен цвят. Много каротин има в морковите, червените чушки, доматите, копривата, спанака, салатата, зеления лук, магданоза, киселеца, прасковите, кайсиите, шипките и други. Тъй като каротинът и витамин А се натрупват в организма и излишните количества от тях могат да се съхраняват повече от година, целесъобразно е в лятно-есенния период да се употребяват повече продукти, съдържащи този витамин. Така резервите от витамин А в тъканите могат да се изразходват в течение на 2-3 години. Отсъствието или недостигът в храната на витамин А водят до нарушаване на обменните процеси, забавяне на растежа, изтощаване, нарушаване на функцията на нервната система, понижаване на функциите на различните жлези, вроговяване на кожата, понижаване на съпротивителните сили на организма и податливост към инфекции. Една от сериозните прояви при липса на витамин А е "кокошата слепота", изразяваща се в загуба на остротата на зрението, особено в здрач и тъмнина.

Затова хора, чиято работа е свързана с напреженеи на зрението 9летци, машинисти, шофьори, редактори, коректори и други), се нуждаят от повишено количество витамин А. Като лечебно средство той се прилага при заболявания на кожата и очите, черния дроб, инфекциозни болести, атеросклероза, хипертония и тиреотоксикоза.

  • Витамин B1 (тиамин, аневрин) се среща в неголеми количества в много растения, но най-богати са пшеничните зародиши, оризовите трици, овесената каша, зеленият грах, зърната от елда, фъстъците и други. Твърде много той се среща в свинското месо. Денонощната нужда на възрастния човек е 2-3 мг. Тъй като витамин B1 не се натрупва в организма, той трябва периодично да постъпва с храната. При усилена физическа работа, въглехидратна храна и при големи горещини потребностите от витамин B1 нарастват.

Този витамин способства за израстването на организма. Оказва нормализиращо влияние върху перисталтиката на стомаха и киселинността на стомашния сок, влияе върху мастната обмяна, сърдечно-съдовата и нервната система, функцията на жлезите с вътрешна секреция. Ндостигът в храната на витамин B1 води до непълно изгаряне на въглехидратите и натрупване в организма на продукти от междинната им обмяна, които оказват особено вредно действие на периферната нервна система.

Витамин B2 (рибофлавин) се съдържа в гъбите, зеленчуците и други. От растителните продукти най-богати на витамин B2 са зеленият грах, пшеничният хляб, зърната от елда; от животинските - месото, черният дроб, бъбреците, кравето мляко, яйцата. Денонощната нужда на възрастен човек е 2,5 - 3 мг. Необходим е за синтезата на белтъци и мазнини, участва в процеса на кръвообразуването, влияе върхо растежа и развитието на плода, предпазва очите от вредното влияние на ултравиолетовите лъчи.

При недостиг на витамин B2 се възпаляват устните, слизестата обвивка на устата и езикът, който става пурпурночервен, оточен, появяват се рагади и язвички в ъгличките на устата. Възниква дерматит по лицето и гърдите, възпаление на лигавицата на устата и роговицата на очите, парене и светлобоязън. Наблюдава се загуба на апетит, главоболие, рязко понижаване на работоспособността.

Като лечебно средство витамин B2 се използва при някои заболявания на храносмилателната система, сърцето, ендокринната система, кожни, очни, инфекциозни заболявания и в акушерската практика.

Витамин B3 (пантотенова киселина) се среща в продуктите от растителен и животински произход. Необходим е за нормалната обмяна на веществата, влияе върху процесите на окисляването, способства за растежа на епидермалната тъкан. Богати на витамин B3 са орехите, бобовите растения, картофите, зърнените продукти. Денонощната нужда е 10 мг.

Признаците, характеризиращи недостатъчното количество на витамина в храната, не са точно изразени. Описана е неговата недостатъчност в периода на бременността. Може да се стигне до преждевременно раждане, пороци в развитието , гибел на новороденото.

Витамин B6 (пиридоксин) се съдържа в значителни количества в много животински продукти и в по-малки количества в някои бобови растения, зеленчуци, плодове, треви и други. Източник на витамин B6 са бирената мая, пшеницата, ечемикът, просото, царевицата, фасулът и най-много бананите.

Възрастн ият човек се нужда от 2 мг витамин B6 дневно. Този витамин участва в обмяната на веществата, на първо място в белтъчната и мастната, стимулира кръвообразуването, развитието на естествен имунитет към някои болести, стимулира жлъчкоотделянето и увеличава киселинността на стомашния сок.

Недостигът от този витамин предизвиква гърчове и припадъци у кърмачета, хипохромна анемия у възрастни, загуба на апетит, гадене, сънливост, повишена раздразнителност и психотични реакции, сух дерматит на лицето, главата, шията, гърдите, възпаление на устните, езика, конюктивите. Тъй като витамин B6 се среща много често в животинските и растителните хранителни продукти, болестни явления от неговия недостиг се срещат много рядко. Този витамин успешно се използва при лечението на атеросклероза, чернодробни и бъбречни заболявания, гастрит, туберколоза, малокръвие, заболявания на нервната система и някои интоксикации.

Фолиевата киселина се съдържа в животинските и растителните продукти в много малки количества. Биологично активна форма този витамин добива в процеса на храносмилането. Източник на фолиева киселина са салатата, спанакът, зелето, картофите, доматите, бобът, зеленият фасул, магдазонът, пшеницата, ръжта, бирената мая и други. Именно за сметка на тези продукти се набавя по-голяма част от денонощната нужда на организма от фолиева киселина - 2 - 3 мг. Недостигащото количество от витамина се синтезира в червата от чревната флора. Значително се повишава потребността от този витамин в периода на бременност, раждане и при развитие на малките деца. Първостепенно значение има фолиевата киселина заедно с витамин B12 в процеса на кръвообразуването. Тя участва в белтъчната и мастната обмяна. При неправилно хранене (отсъствие или ограничение на животински белтъци и зеленчуци) може да възникне недостиг от фолиева киселина, което се изразява в тежко възпаление на езика и лигавицата на устната кухина, рязко понижаване на киселинността на стомашния сок, разстройство и малокръвие.

Фолиевата киселина се прилага за лечение на анемии (заедно с витамин B12), атеросклероза и други.

Парааминобензоената киселина се съдържа в някои животински продукти и в растенията. От растителните продукти най-богати на парааминобензоена киселина са гъбите, оризът, пшеничените зародиши, семената на много растения, спанакът и други. Тя влиза в състава на фолиевата киселина и именно това определя нейното значение за организма. Количествената нужда за денонощие не е точно установена. Като лечебно средство тя облекчава протичането на заболяването при петнистия тиф и предпазва от интоксикация с някои препарати (мишеморка, антимонови бои и други).

Витамин B12 в растенията практически отсъства. Съдържа се в животинските продукти. Участва в белтъчната и мастната обмяна и подобрява състава на кръвта.

Витамин B15 (пангамова киселина) се среща в зародишите на много семена, във филизите на някои растения, в бадемовите и в други ядки. Дневната нужда е 2 мг. Пангамовата киселина активира окислителните процеси в клетката, стимулира надбъбреците, способства за възстановяване на чернодробната тъкан. Напоследък витамин B15 се използва в комплексното лечение на някои сърдечни заболявания, атеросклероза, чернодробни заболявания, особено тези, които възникват на базата на хроничен алкохолизъм.

Холинът (витамин от групата B) се съдържа предимно в животинските продукти - жълтъка на яйцето, говеждото месо, черния дроб, бъбреците, селдата, сьомгата, раците, а от растителните продукти - в пшеницата, в зародишите на пшеничените зърна, овеса, ечемика, соята. Денонощната нужда от холи е 250 - 600 мг. Той участва в мастната и холестериновата обмяна, регулира отлаганеот на тези вещества в тъканите. Във вид на ацетилхолин той се явява медиатор в предаването на нервните импулси в периферната нервна система.

При недостиг на холин възниква мастна инфилтрация на черния дроб, некроза на чернодробната тъкан, развитие на цироза, даже злокачествено израждане. Достатъчното количество холин не само предотвратява, но може да ликвидира вече настъпилото мастно увреждане на черния дроб. Затова холинът се използва за профилактика и лечение на чернодробните заболявания. Наред с това холинът потиска развитието на атеросклеричните плаки в стената на аортата и съдовете, което има важно значение в профилактиката и лечението на атеросклерозата.

Инозитът (витамин от групата B) се среща в растителните продукти във вид на фитинова киселина и нейната калциева сол - фитин. Съдържа се в зеленяи грах, зеления боб, динята, прасковите, зелето, лука, крушите, доматите, морковите, среща се и в някои животински продукти.

Инозитът участва в мастната обмяна. Понижава равнището на холестерина в кръвта и поради това намалява възможността за развитие на теросклероза. Необходимата дневна доза от инозит е 1-1.5 грама.

Витамин D се съдържа в продуктите от животински произход и в съвсем незначителни количества в гъбите и някои висши растения. Този витамин притежава антирахитични свойства. Известни са няколко вещества, притежаващи подобни свойства, които се обозначават като витамин D2, D3 и така нататък.

Недостигът на витамин D2 у децата води до рахит. Наблюдава се нарушаване в развитиеот на зъбите и ноктите, слабост на мускулите и свързано с това отпускане на коремната стена. Болните деца изостават във физическото и психическото си развитие. Често боледуват от инфекциозни заболявания и други. Като лечебно средство витамин D се приема и при някои кожни заболявания и гърчови състояния (при нарушени функции на паращитовидната жлеза). В същото време излишъкът от витамин D може да предизвика интоксикация.

Витамин E (токоферол) се съдържа най-много в зеления боб, зеления грах, салатата, овеса, пшеницата, царевицата. Среща се в голямо количество в растителните масла - соево, царевично, слънчогледово и памучно. Дневната нужда от него е 20-30 мг. Главно депо на витамин Е в организма е мастната тъкан, която съдържа 9/10 от неговото количество.

Витамин Е участва в обмяната на въглехидратите, белтъците и мастите, подобрява всмукванто и усвояването на витамин А. Оказва стимулиращо действие на мускулната система. Подобрява храненето и кръвоснабдяването на мускулите на матката, което има много важно значение при бременност.

При недостиг на витамин Е възниква нарушаване в обмяната на веществата и тежки проажения на различни органи и системи. Като лечебно средство витамин Е заедно с някои други препарати се приема при отслабена полова функция, при заболявания на нервно-мускулната система, разстройство на периферното кръвообращение, тромбофлебит и трофични язви, болести на черния дроб, кожата, очите, при атеросклероза, хипертония и други.

Витамин H (биотин) се съдържа в граха, соята, боба, цветното зеле, лука, гъбите, пшеницата и в много други растения, както и в жълтъка на кокошите яйца, животинския черен дроб, свинските бъбреци, сърце и други.

Нуждата от този витамин за денонощие не е точно установена. При рационално хранене се приема необходимото количество. Витамин H участва и в обменните процеси на кожата. Недостигът от витамин H при клиничен експеримент води до възпаление на кожата с белене, сива пигментация на кожата на шията, ръцете, краката, повишаване на кожната чувствителност, възпаление на езика, поява на гадене, анемия и хиперхолестеринемия.

Витамин K (филохинон) се съдържа в шипките, доматите, зеления грах, морковите, магданоза, боба, ягодите. Известни са няколко вещества, обозначени като витамин K. Едно от тях, витамин K1, се образува в зелените части на растението и хлоропластите, друго - витамин K2, се образува в бактериите, обитаващи дебелото черво на човека.

Витамин K е необходим за нормалното съсирване на кръвта, участва при образуването на протромбина в черния дроб. Недостигът на този витамин може да предизвика множество малки подкожни и вътрешномускулни кръвоизливи, а при травма - опасни за човека кръвотечения. Освен това витамин K оказва влияние върху съкратителните свойства на миозина, усилва съкращенията и перисталтиката на стомаха и червата, взима участие във вътрешноклетъчното икисляване и обмяната на веществата. Заболявания, свързани с недостиг на витамин K в храната, практически не се срещат, тъй като той се изработва от полезните бактерии в червата. Авитаминоза K може да възникне при тежки заболявания на жлъчния мехур и други болести, когато не постъпва жлъчка в дванадесетопръстника, и се нарушава усвояването на мазнини, разтварящи витамин K. Недостикът му понякога може да се наблюдава при заболяване на червата, в които става негвото изработване и всмукване. Новородените, в червта на които още няма бактерии, произвеждащи витамин K, го получават с кърмата. Дневната нужда при тях е 10-15 мг.

Като лечебно средство витамин K се прилага успешно при белодробни и стомашно-чревни кръвотечения, хеморагична диатеза при новородените, в хирургическата практика, а също и при някои заболявания на червата, черния дроб и белите дробове.

Витамин P (рутин) се съдържа в зеленчуците, ягодите, цитрусовите плодове, чая. Този витамин понижава проницаемостта на стенитен а кръвоносните съдове. Прилага се при хемарагична диатеза, хипертония, язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, някои болести на черния дроб и жлъчния мехур, очите, кожата, отравяния и в акушерската практика. Витамин P често се комбинира с витамин C.

Витамин PP (никотинова киселина) се съдържа в много тревисти растения, бобови култури, плодове, зеленчуци. Частично се синтезира в организма от аминокиселината триптофан. Дневната нужда е 15-20 мг. Витамин PP е много необходим, тъй като влиза в състава на ферменти, участващи в окислителните процеси. При недостиг се намалява апетитът, появяват се болки в стомаха, гадене, разстройство, отпадналост, отслабване на паметта. По-продължителен недостиг на витамин PP води до развитие на пелагра. При нея се появяват тежки поражения на стомашно-чревния канал, кожата и централната нервна система, като възникват сериозни психични разстройства. За поява на пелаграта играе роля и недостигът на витамин B1, B2, B6.

Никотиновата киселина намира приложение при лечение на атеросклерозата и някои други заболявания на сърдечно-съдовата система, дихателните органи, храносмилателната и нервната система, кожата, очите и диабета.

Витамин C (аскорбинова киселина) се съдържа в шипките, ягодите, прасковите, лимоните, касиса (френското грозде), цариградското грозде и други плодове. От зеленчуците, богати на витамин C, са зеленият и червеният лук, чушките, хрянът, магданозът, копърът, спанакът, доматите и други.

В средна възраст човек се нуждат от 70 мг витамин C дневно, а децата от около 50 мг. При тежка физическа работа, бременност, кърмене, дозата се увеличава до 100 - 120 мг.

Аскорбиновата киселина участва в обмяната на нуклеиновите киселини, в обмяната на синтезата на стеридни хормони от кората на надбъбреците и щитовидната жлеза. Взиам участие в окисляването на много аминокиселини и в синтезата на веществата, необходими за изграждането на съединителната и костната тъкан. Витамин C осигурява нормалната проницаемост на капилярите, повишава еластичността и здравината на кръвоносните съдове. Играе важна роля в поддържането на естествения и придобития имунитет на организма спрямо инфекциозни заболявания.

Хроничният недостиг на витамин C води до поява на скорбут. Сега той се среща рядко. Много по-чести са леко изразените, скрити форми на недостиг на витамин C. В тези случаи се понижава работоспособността, появява се апатия, бърза умора, понижена съпротивляемост към токсични вещества, към въздействието на ниски температури, човек става по-предразположен към простуда, грип и други инфекциозни заболявания, по-трудно зарастват раните, както и костните счупвания. Недостигът на витамин C води до изменение на съдовите стени и създава благоприятни условия за развитие на атеросклероза.

За да се избегне недостигът на витамин C, необходимо е да се употребява достатъчно количество растителна храна - естествен източник на аскорбинова киселина. В пролетно-зимния период, когато съдържанието на витамин C значително намалява, може да се приемат синтетични витамини.

Като лечебно средство витамин C се прилага при атеросклероза, различни заболявания на сърдечно-съдовата система, белите дробове, черния дроб, бъбреците, ендокринната и нервната система, болестите на кръвта, ставите, при туберколоза и отравяния с химични вещества.

Витамин F представлява смес от наситени мастни киселини - линолова, линоленова, арахидонова, които се съдържат в растителните масла (слънчогледово, царевично, орехово, соево, маслиново, ленено и други.), както и в животинските мазнини Дневната доза от витамин F е 1-2 грама. Обикновено се препоръчва 20-309 грама растително масло дневно.

Витамин F помага за усвояването на мазнините, участва в мастната обмяна на кожата, влияе върху процесите на лактация и размножаване, намалява нивото на холестерина в кръвта. Поради това този витамин F се прилага за лечение на атеросклерозата и някои кожни заболявания (екземи, язвени поражения и други).

Витамин U се съдържа в зелето и някои други зеленчуци. Има изразено противоязвено действие, влияе благоприятно върху мозъчното и коронарното кръвообращение, при атеросклероза, помага за лечение на някои кожни заболявания.

Ензими (ферменти)

Днес с наименованието ензими, или ферменти, се означават тези белтъчни вещества, които в организма играят роля на биологични ктализатори. Тяхната биосинтеза се осъществява в живите клетки. Ензимите катализират почти всички биохимични превръщания, като регулират не само нормалните, но и паталогично протичащите биологични процеси. Без участието на тези съединения животът изобщо не е възможен. Голяма част от ензимите са изградени само от прости белтъци (протеини) и носят наименованието еднокомпонентни ензими. Всички останали ензими, които освен белтък съдържат и други групировки - въглехидрати, липиди, метали и друг, наречени ко-фактори, се означават като двукомпоненти ензими; при тях белтъчната съставна част се нарича апоензим, а целият комплекс от свързани белтъчна и небелтъчна съставна част - холоензим.

Фитонцити

Фитонцитите са вещества с различен химичен състав, които имат свойството да убиват някои микроорганизми. Носят свойствата на етеричните масла с тази разлика, че са повече или по-малко летливи. Намират се в почти всички растения. За някои растения те имат защитна функция, тъй като ги предпазват от вредители.

Фотонциди се съдържат в чесъна, лука, праза, хряна, боровите връхчета, лимона ,равнеца и други. Фитонцидните дроги се използват от билколечението за лекуване на някои заболявания, причинени от микроорганизми.

Микроелементи

Растенията съдържат някои елементи, чието наличие повишава лечебните свойства на витамините и позволява да се приемат в по-големи дози. Девет химични елемента участват в сложния състав на човешкия организъм - въглерод, водород, кислород, фосфор, калий, калций, магнезий, сребро и желязо, които представляват около 99%. Останалите 1-2 % се попълват от елементите кобалт, йод, цинк, мед, бор, молибден и други, от които нуждите на организма се свеждат до микроколичества - десети или стотни части от процента. Ето защо тези елементи са получили наименованието микроелементи. Елементи, чието съдържание в организма представлява милионна или милиардна част от процента, се наричат ултрамикроелементи. Към тях се отнасят елементите радий, уран, торий, лантан, самарий и други. Микроелементите, макар и в нищожно малки количества, са безусловно необходими за нормалните функции на здравия организъм, поради което в този смисъл те са равностойни на микроелементите.

Установено е, че микроелементите или техните комплекси с произход от природните растителни вещества не предизвикват токсични явления даже когато са в излишък.

Някои тъкани и органи в човешкия организъм имат избирателна способност към определени микроелементи: например кадмият се натрупва в бъбреците, цинкът и никелът в панкреаса, литият и тежките метали се концентрират във формените елементи на кръвта, а алуминият и силицият - в плазмата на кръвта. В ядрото на нервните клетки на главния мозък се намират в голямо количество микроелементи, някои от които са равномерно разпределени в мозъка, а други са концентрирани в различни негови дялове.

Наличието на микроелементи в организма и тяхната концентрация в определени органи и тъкани не са случайни, а са свързани с биологичната им роля в процеса на жизнената дейност на организма. Радиоактивните елементи също се концентрират в определени органи. Така в мозъка на човека се съдържа определено количество радий, а при растенията той се концентрира в кореновата система.

Ултрамикроелементите влизат в състава на всеки организъм като естествени радиоактивни елементи. При тяхната недостатъчност се нарушва обмяната на веществата, понижава се жизнената способност на отделни клетки, тъкани и на целия организъм. Заболявания, възникнали в резултат на това, могат да се лекуват само чрез внасяне в организма на липсващите или недостигащи радиоелементи.

Всеки микроелемент или ултрамикроелемент изпълнява специфична физиологична роля в човешкия организъм и не може да се замени с друг. Той участва в образуването на определени витамини, ферменти, хормони и други вещества, свързани с биохимичните процеси. Така всички процеси на обмяната на веществата в организма, включително и вътрешноклетъчната, протичат със задължителното участие на определени химични елементи - манганът е необходим за образуването на витамин C, а кобалтът - на витамин B12. Кобалтът влиза в състава на панкреатичната жлеза, която регулира въглехидратната обмяна на организма, медта стимулира действието на хормините на хипофизата, йодът участва в състава на хормона на щитовидната жлеза. Медта взема активно участие в обмяната на веществата, а процеса на тъканното дишане и особено в процеса на образуване на кръвта заедно с желязото и кобалта.

Биологичната роля на много от микроелементите още не е достатъчно изучена, но значението им за поддържане здравето на организма е безспорно. В този смисъл билколечението е единственият път за доставяне на микроелементи. При лечение на болния организъм с билки, дори когато не се знае точно какъв е недостигът на микроелементи, много често се получава благоприятен ефект и оплакванията изчезват. Приемането им от растителните организми по един по-физологичен начин е много по-ефикасно, отколкото при лечението с чисти химични вещества. В това отношение растителният организъм е по-съвършен от човешкия, защото от неорганични вещества може да образува сам органични, от които се изгражда и с които поддържа живота и развитието си, а висшите животни и човекът, въпреки огромната еволюция приемат наготово веществата, които не могат да синтезират и без които не могат да поддържат своята жизненост. По този начин човекът се намира и ще се намира винаги в много тясна зависимост от работата на организмите от растителния свят.