Растителните дроги се получават от лекарствените растения, събрани през подходящо време от годината и приготвени в определени срокове и при съответни условия. Събирането на всяка билка се извършва съобразно със специфичността ѝ при подходящи метеорологични условия и по различно време от деня.
Днес разполагаме с научни данни, които показват, че слънчевото осветление, температурата, денонощните цикли, стадиите в развитието на растенията, качествата на почвата имат изключително значение за обмяната на веществата в растенията и по-специално за биосинтезата в тях на биологично активни съединения и за цикличните промени в тяхното разпределение в различните части на растенията – корени, листа, цветове, плодове. Рано сутрин листата на татула са значително по-богати на алкалоиди, отколкото вечер. Обратни отношения съществуват за други активни вещества – при напръстника през нощта се извършва разпад на гликозидите и затова листата му обедняват на тези физиологично активни вещества. Ето защо събираните след обяд дигиталисови листа са по-богати на гликозиди, отколкото листата, които са брани сутрин. По правило алкалоидните растения от сенчести места съдържат повече алкалоиди. Проследяването на биохимията на различните стадии в развитието на растенията днес предполага строго научнообосновани изисквания за годишния период, в който трябва да се събира дадено растения, за да се получи най-богатата на активни вещества реколта. И тези годишни периоди нерядко съвпадат със срещаните във фолклора изисквания дадена билка да се събира по Гергьовден, друга на Еньовден, а трета на Света Богородица. Има райони в нашата страна, в които кокичето е напълно лишено от терапевтично активния алкалоид галантамин, в някои райони лайката не съдържа главната съставка, която ѝ придава лечебни свойства – хамазулена; има райони, в които плодовете на шипката са най-богати на витамин C, докато в други райони съдържанието на този витамин в плодовете на шипката е твърде оскъдно, и т.н. Събирането на става ръчно или механично. При ръчното събиране пресните стръкове, цветове, корени, пъпки, клонки и други се поставят в подходящи съдове, щайги, кошове, торби и други. Внимава се с билките да не се смачкат и да не се повреждат при пренасянето им до мястото, където започва подготовката на дрогата или сушенето ѝ. Според вида на растението и на растителния орган, от който ще се получи дрогата, трябва да се спазват изисквания, характерни за всяко лечебно растение.
От момента на откъсването в растението започват да протичат процеси, които трябва да бъдат правилно насочвани, за да се получат качествени дроги със запазени лечебни вещества и най-благоприятен терапевтичен ефект.
При някои лекарствени растения под въздействието на ензими през време на сушенето настъпват и промени в химичния състав на активните вещества. Понякога тези промени са желани, а в други случаи – са вредни.
При събирането на билки основна грижа е запазването на билковото находище. Тази дейност се извършва по определени правила, които са различни за отделните билки. Първо, трябва да се оставят отделни екземпляри за размножение, за да се осигури реколтата за следващата година. Броят на тези екземпляри се определя от конкретните условия. В никакъв случай не се допуска изкореняване, когато се събира надземната част на растението. Билките се събират с подходящи инструменти – ножчета, ножици, лайкоберачки и други.
Един от методите за запазване естествените находища на диворастящите лекарствени средства е да се експлоатират периодично различни участъци от тях.
В растителния организъм постоянно протичат биохимични процеси и събирането на даден орган трябва да стане точно в момента, в който лечебният състав е натрупан в най-голямо количество. За да се постигне тази цел, необходимо е да се спазват следните правила:
Цветовете се берат преди пълното им разцъфтяване, но не и след прецъфтяването и в никакъв случай при образуването на плодове;
Листата се берат само когато са напълно развити, притежават естествения си цвят, не са наядени от насекоми и не са повредени. За много от тях се поставя изискването да не се откъсват с дръжки;
Стръковете се отрязват с дължина, не по-голяма от 20 см, с начало от върха на стъблото към корена, като в никакъв случай не се скубят (изключение се прави за глухарчето, чиито стръкове се събират заедно с корените);
Не се събират стръкове, чиито цветове са прецъфтели или неразцъфтели. Също така самите стръкове и листата по тях трябва да са запазили естествения си вид и цвят;
Корите се отделят от определените за сечене дървета през пролетта, когато започва движението на соковете (преди и при развитието на листата). Използва се кората само на здрави и неповредени клонки. При обелването кората не трябва да се примесва с дървесина от клонките. Обикновено се отделя кората от клонките на млади дървета;
Пъпките се отрязват през време на развитието им. При събирането им не се пипат с ръка, а се отрязват така, че да падат направо в кошницата, с която се пренасят до мястото за сушене;
Семената и плодовете се събират обикновено непосредствено преди пълното им узряване. При растения, които имат плод кутийка или шушулка, семената се събират преди разпукването им;
Подземните части на растенията (корени, коренища, грудки) се събират през пролетта, когато вегетацията още не е започнала, или през есента, когато тя е към своя край. Корените се изваждат със специални капачки, като се внимава при изкопаването им да не се наранят или надробят. Корените и коренищата на някои лечебни растения се изваждат през първата година, а на други след втората или третата година от развитието им. Подходящо е изваждането на корените да става след падане на дъжд или през пролетта след стопяване на снеговете, когато почвата е мека. След това корените се измиват с течаща вода от полепналата по тях пръст и веднага се обелват. По-едрите корени се нарязват или нацепват на парчета с определени размери, а някои се оставят цели. Дребните коренчета и власинки се отстраняват още при изваждането им от земята и веднага се заравят обратно, за да се осигури реколта за следващите години.
Тези правила, които трябва да се спазват при събиране на пресните растителни суровини, в повечето случаи обаче не са съобразени с особеностите на отделните растения и с условията, от които зависи натрупването на активните вещества през периода на вегетация. За да се определи кой е най-благоприятният момент за събиране на дадено растение или растителна част, или кога то се намира във „фармакологична зрелост“, тоест съдържа най-голямо количество активни вещества, трябва да се проследи количественото им натрупване през целия вегетационен период. Ако активното вещество е от групата на въглехидратите, каквито са например слузните вещества, растителната суровина (например корен от ружа) се събира през есента, тъй като тогава подземните части на растението са най-богати на резервни вещества. Ако обаче активната съставка е от групата на вторично образуваните вещества, например на алкалоиди, това изискване е невалидно. Корените на лудото биле през този период също са най-богати на нишесте, но алкалоидното съдържание в тях е най-голямо преди настъпването на есента.
От значение е също в коя част от деня става събирането на растителната суровина. Установено е например, че биологичната активност на листата от напръстник през нощта се понижава, тъй като тогава гликозидите се разпадат, а през деня отново се повишават в резултат от активно протичащата биосинтеза на гликозидите. Тя достига своя максимум в следобедните часове. Това време е най-подходящо за събиране на листа от напръстник.