Някои билки не се консервират, тъй като съдържат съставки, които се разпадат по време на този процес. Такива са коренище от мъжка папрат, стръкове от момина сълза, някои билки, съдържащи етерични масла, и други. От тях докато са още пресни или след като се изсушат, направо се приготвят запарки, отвари или други лекарствени форми. По-голямата част от билките се подлагат на консервиране. С тази операция се цели да се инактивират ензимите, които се съдържат в пресния растителен материал и под действието на които лекарствените вещества в билките се разпадат.
Известно време след откъсването на растителния орган той продължава да живее, въпреки че в тъканите не протича истинска обмяна на веществата. В тях започват да настъпват дълбоки изменения след значителна загуба на влага в процеса на увяхване, при което клетките постепенно умират. Така че в събраните билки протичат ензимни процеси само в периода, в който те все още съдържат много влага. В периода след увяхване и през време на сушенето настъпва спонтанно разпадане само на лабилните вещества. Ясно е, че промените, които настъпват при превръщането на свежата растителна част в дрога, имат огромно значение за полезния и лечебен състав и за терапевтичното ѝ действие. Понякога съставът на билките през време на сушенето може да се промени и по други причини – протичане на окислителни процеси или на рацемазация (при бавно сушене на листата на лудото биле лявовъртящият хиосциамин се превръща в атропин).
Активността на ензимите зависи до голяма степен и от концентрацията на водородните йони в клетката. Те са достатъчно активни обикновено при стойност на pH на средата между 7 и 10 – алкална среда. Някои ензими са активни и в кисела среда.
Понякога разпаданията на лекарствените вещества, които протичат под действието на ензимите в пресните билки, водят до повишаване на фармакологичния им ефект, а в други случаи настъпилите промени са нежелателни. Така например по-доброкачествено ментово масло се получава от ментови листа, които, преди да се подложат на дестилиране, са престояли 12 часа, през което време в тях настъпват някои биохимични промени. Образуването на кумарин в свежа билка от жълта комунига, превръщането на редуцираните антрихинони в кората на зърнастец в антрахинони под действието на окислителни ензими, хидролизното разпадане на гликозида синигрин в синапеното семе, при което се отделя алилсинапено масло и други, са резултат на ензимни процеси, които са необходими за постигане на лечебния ефект на посочените дроги.
В други случаи обаче тези процеси водят до разпадане на лечебните вещества и до унищожаване на лечебния им ефект. Ензимното въздействие е нежелателно при билки, съдържащи ензими вещества, например при листа от вълнест напръстник, лудо биле, блян, ръжено рогче и други.
Ензимни процеси не протичат при инактивиране на ензимите, в резултат на което се получават така наречените стабилизирани дроги. За целта се използват различни методи на консервиране: на свежата билка в затворено пространство се действа с горещи алкохолни или хлороформни пари, след което тя се подлага на сушене; могат да се използват и водни пари или вряща вода, ако при това не се изменя съставът на билката (салеповите грудки се потапят за кратко време във вряща вода, при което се стабилизират, въпреки че тази операция предизвиква образуването на клей от съдържащото се в тях нишесте). В стабилизираните дроги ензимните процеси не могат да се реактивират.
Стабилизирането с посочените методи е радикален начин за консервиране на билките, но не е икономически изгодно, затова се предпочита консервирането им чрез сушене. При сушенето от прясната растителна част се отстранява водата, но с това действието на ензимите не се унищожава, а само се задържа. При овлажняване на сухата дрога в нея отново се създават условия за активиране на ензимите и за протичане на разпадни процеси. Подари това някои смятат, че получените от дрогите или пресните растения лекарствени форми – дестилирани ароматни води, тинктури, екстракти и други, са по-съвършени и лечебният фактор в тях се намира в по-траен вид. Днес се получават и други трайни форми – дисперги (сухи разпрашени извлеци от дрогите) и различни новогаленови препарати, както и изолирани от билките чисти вещества.
С чистите вещества се постига бързо действие, добро съхранение и възможност да се контролира лечебният им ефект, но фитотерапевтите не винаги предпочитат тези предимства. В зависимост от преследваната цел те определят най-подходящата лекарствена форма.
Изобщо е невъзможно в дрогата да се запази непроменен химичният състав на свежата растителна част. Важно е при сушенето на билката и при консервирането ѝ да не се допусне чувствителна загуба на действащите съставки и да се съхрани лечебната ѝ стойност.