Преди сушенето пресните растителни части трябва да се пречистят. При подземните органи се отстраняват механичните примеси, като се потапят за кратко време в течаща вода и силно се изтръскват. Неочистените по този начин корени и коренища показват високо съдържание на минерални вещества в дрогата, което понижава качеството ѝ. Някои корени според изискванията на ФХССР (корени от ружа и сладък корен), преди да се подложат на сушене, трябва да се обелят, което става лесно, ако се извърши веднага след изваждането им от почвата.
Преди да се подложат на сушене, подземните растителни части се почистват от попадналите в тях при брането други части от същото или от други растения.
Билките се подлагат на сушене най-много 5-6 часа след брането. В края на сушенето прясната билка е вече превърната в дрога, която представлява трайна лечебна суровина.
При правилно сушене в дрогата се запазват действащите вещества, а тя не почернява и не ферментира. Освен това то трябва да е съобразено и с характера на действащите съставки. Сушенето трябва да става бързо и при добра вентилация. Бавното сушене води до загниване на растенията, а бързото сушене без вентилация – до разпадане на съдържащите се в тях действащи вещества и до загуба на лечебния им ефект. Особено бързо трябва да се изсушават сочните плодове, съдържащи витамини. При тях температурата може да се повиши до 7-90 градуса по Целзий, при което значителна част от витамините се запазва. Бързо трябва да се сушат и суровините, които съдържат гликозиди, особено тези като на напръстника, както и суровините, съдържащи алкалоиди (при температура 50 градуса по Целзий). При такава температура и добра вентилация на въздуха се постига изсушаване без промяна в лечебния състав на растението.
Сушенето се извършва при естествени условия и вентилация или изкуствено с помощта на сушилни апарати. За предпочитане е сушенето да става в сушилня. Днес се използват специални сушилни камери, канални сушилни, тунелни сушилни, елеваторни сушилни, вакуум сушилни и други, които са снабдени с приспособление за регулиране на температурата. Тя трябва да бъде съобразена с вида на растителния орган и с характера на действащите съставки. Най-подходящата температура за сушене на билки е 50 градуса по Целзий. Установено е, че при тази температура действието на ензимите отслабва или съвсем се преустановява. В началото сушенето може да се провежда при по-висока температура, която след това може да се понижи до около 50 градуса по Целзий.
При съвременното развитие на техниката са построени сушилни апарати, при които разбъркването на билките става с ултразвук, сушенето се извършва с бързо сменящо се ниско налягане и други. При сушене с такива апарати се постига пълно запазване на състава и биохимичните свойства на свежото растение.
Естественото сушене става бавно. Провежда се на открито или под навеси в полузакрити или закрити сервизни помещения при активна вентилация. Добро изсушаване на материала по този начин на сушене се постига в райони със сух и топъл климат. Пресните билки се подреждат на тънък пласт върху мрежести рафтове. Повечето от тя се сушат на сянка. От действието на пряката слънчева светлина зелените листа и обагрените цветове се обезцветяват – стават жълти, бледи и други. На пряка слънчева светлина могат да се сушат тези растителни части, които не съдържат багрила – семена, корени, кори и други.
Растителни части, съдържащи етерични масла, се сушат бавно при естествени условия. Разстилат се в по-дебел пласт и се сушат при температура, не по-висока от 25 – 30 градуса по Целзий. При тези условия през време на изсушаването на дрогата съдържанието на етерично масло се увеличава, а маслото качествено се подобрява. Допуска се да се сушат бавно и дроги, чиито съставки се отличават със стабилност и не се поддават лесно на ензимно разпадане.
Сушенето продължава, докато растителните части не станат чупливи, трошливи и не загубят еластичността си.
В процеса на сушене билките загубват водата си и заедно с това намаляват значително и масата си: пъпките губят от нея 60%, листата – до 75%, стръковете – до 70%, корите – до 40%, корените и коренищата – до 65%, плодовете – до 60%.
След изсушаване билките се подлагат на следните операции:
Пречистване от пожълтели, изгнили и силно увредени растителни части, от растителни части на други растения, както и от минерални примеси – пясък, пръст, камъчета и други.
Доизсушаване, ако съдържанието на влага е по-високо от изискваното по фармакопеята или стандартите.
Сортиране по качества според предназначенията им за нуждите на аптеките или на индустриално производство.
В процеса на сушене не трябва да се допуска пресушаване на дрогите. Пресушените листа, цветове и пъпки се натрошават и се превръщат в прах при опаковането им.
Освен някои дребни плодове и семена дрогите се употребяват в аптечната мрежа или в индустрията в нарязано състояние или смлени на прах. За целта се използват резачни машини, мелници, сита и други. За по-голямо удобство и за да се избегнат загуби, някои дроги – листа, цветове, корени и коренища се пресуват. Този метод не се прилага при кожести листа (мечо грозде), дребни цветове (лайка), някои когаренища и корени. С пресуването се избягва и плесенясването на дрогата, ако тя съдържа влага в допустимите граници.
Нарязаните и смлени дроги, които са предназначени за нуждите на аптеките, се опаковат според естеството им в обикновени или подплатени с пергаментова хартия кесии или в добре затворени тенекиени кутии. Дрогите, предназначени за преработване при индустриални условия, се опаковат в чували, бали, хартиени торби, шперплатови каси и други.