Пъпката представлява видоизменен и скъсен стъблен връх, обвит в сближени зачатъчни и видоизменени в люспи листа, които препокриват плътно върха. С настъпването на есента люспите стават плътни, кожести и по този начин предпазват пъпките от измръзване и вредни влияния. Понякога от вътрешната страна на люспите се отделят балсами и смоли или се натрупват хранителни вещества. Всеки индивид има връхна (крайна) и пазвени (странични) пъпки. Връхната (крайната) пъпка служи за постоянен растеж на стъблото, а от пазвените пъпки през пролетта се развиват страничните разклонения на стъблото и се формират цветните пъпки. През зимата те изпадат в състояние на покой и се наричат зимуващи пъпки, но в началото на пролетта набъбват, люспите се раздвижват и се разпукват. Тези промени съвпадат с момента, в който започва усиленото движение на оковете. Точно тогава се събират пъпките, от които се получават някои лечебни дроби. Така листните и клонковите пъпки на тополата съдържат гликозидите салицин и популин, смолисти вещества, флавони, галова киселина, листните пъпки на бялата бреза – етерично масло, сапонини, горчиви вещества и витамин C. Използват се още пъпките на трепетликата, върбата и други. Те се събират точно в момента, когато люспите започват да се разместват и между тях се появяват светли ивици. Този период трае само няколко дни. Пъпките се отделят заедно с клонките, от които се очистват разпукнатите или още зимуващи пъпки. Клонките се навързват на китки, които се сушат на въздуха. След изсушаване пъпките се оронват. Цветните пъпки се сушат при умерена температура на тънък пласт и при често разбъркване, за да не се запарят и плесенясат. Изсушените пъпки при стриване между пръстите трябва лесно да се разпадат.