Листата са едни от най-важните органи на растителните организми. Чрез тях растенията осъществяват въздушно хранене посредством процеса фотосинтеза, чрез тях дишат и отделят чрез изпарение погълнатата от корените вода. Именно в листата се извършва синтезата на всички органични вещества, необходими за живота на растителните клетки. Там става синтезирането на веществата, важни за фитотерапията.
От всички органи на растението листът най-много се поддава на изменчивост в процеса на еволюция. Под влияние на различни фактори той се видоизменя по най-различен начин, като изпълнява най-различни функции: в листата се натрупват запасни хранителни вещества; те служат за вегетативно размножаване; видоизмененията им понякога изпълняват служба на орган на движение и други. Прилистниците и прицветниците, околоцветникът, люспите на пъпките по стъблото и в подземните органи, семеделните листа, колената по стъблата, люспите на подземните луковици, някои бодли, тръни, мустачета, както и шикалките са все видоизменени листа, които имат най-разнообразно предназначение.
По форма и големина листата показват изключително разнообразие. Дори върху един и същ индивид те могат да имат различна големина, форма и цвят (хетерофилия).
Добре развитият лист има листна петура, листна дръжка и влагалище. Петурата е основната част на листа, която изпълнява основните му финкции. С помощта на листната дръжка, която може да се извива, петурата се ориентира към светлината. Влагалище е разширената част на дръжката на мястото, на което тя се прикрепва към стъблото. Към листната дръжка при някои растения се образуват и прилистници, които имат различна форма и предназначение.
Разположението на листата по стъблото е важен белег, чрез който могат да се охарактеризират отделни растителни видове. Разположението може да бъде последователно (спирално), срещуположно и прешленесто .Според начина на прикрепване към стъблото листата принадлежат към следните видове: лист с дръжка (липа, теменуга), приседнал лист (чемерика), почти приседнал лист, низбягваш лист (лопен, метличина, магарешки трън), полустъблообхващащ лист, пронизан лист, сраснали листа (карамфил, нокът), щитовиден лист (латинка).
В петурата се наблюдават много жилки с различна дебелина и различно наклонение. Те представляват проводящи снопчета, чрез които се пренасят вода и соли от корена и се изнасят синтезираните в листата органични съединения. Жилкуването може да бъде успоредно, дъговидно, дланевидно, пересто, разклонено и друго.
В зависимост от консистенцията си листата са тревисти, кожести (бръшлян, мечо грозде), месести (тлъстига) и ципести (ефедра).
Според начленеността на петурата си листата са прости и сложни. Простите листа се срещат най-често в растителния свят. Такива са листата на тревистите растения и на някои от дървесните. Те иматт само една листна петура, която е цяла или различно разчленена.
В зависимост от типа и степента на разчленяване на листната петура простите листа са пересто рязани и дланевидно нарязани, както и изрязани, врязани, разделени и разсечени. Посочените белези образуват различни комбинации.
Според формата на върха на листа той е тъп, остър, заострен, закръглен, отрязан, врязан, разсечен и така нататък, а според формата на основата на листа – стеснен, клиновиден, сърцевиден, бъбрековиден, копиевиден, стрелковиден и така нататък.
Ръбът на листната петура също може да придава на листа най-различна характеристика: целокраен, остро назъбен, неравномерно назъбен, дълбоко напилен, двойно напилен и други. Листата се берат рано, подреждат се в кошове или кошници, като се пречистват от листа от чужди растения и от повредени и некачествени листа, разстилат се на тънък пласт и се сушат при температура, не по-висока от 45 градуса по Целзий. Сушенето продължава, докато при стискане средната жилка на листа започне да се чупи и листът не става на топка, а серазпада.