При растителните организми стъблото изпълнява няколко основни функции. Преди всичко то служи за опора на растителния организъм, като носи върху себе си и листата, и цветовете, изнася листната маса нагоре, за да осъществи правилно фотосинтезата и пренася чрез възходящ ток водата и солите от корена, а чрез низходящ ток – асимилираните в листата съединения. Освен това в него се натрупват резервни хранителни вещества, които растението използва в ранна пролет.
То се видоизменя в най-различни образувания, които изпълняват най-различни функции – защитни, асимилиращи, резервни, запасяващи с вода и други. Видоизменените стъбла са коренищата, понякога и грудките, луковиците (прости, сложни, подземни и надземни), грудколуковиците, филокладиите, асимилиращите стъбла, някои тръни и мустачета, сукулентите със силно развитата си водоносна тъкан и други.
Стъблото се развива чрез връхната пъпка, а от страничните (пазвените) пъпки се развиват листата и страничните клони. По дървесните видове се образуват и спящи пъпки, от които се развиват филизи, а също и добавъчни пъпки, които дават пънови издънки (а върху корена – коренови издънки) и помагат на растението да не умре след отсичане на стъблото. Характерно за стъблото като растителен орган е, че образува листа и възли и е начленено на междувъзлия.
В природата се срещат и редуцирани (по-силно или по-слабо скъсени) стъбла, което при дадени растения е напълно рационално – при розетково разполагане на листата (глухарче, овчарска торбичка, иглика) или при някои дървесни видове (върху скъсените клони се развиват цветовете и плодовете).
Според разположението му в пространството стъблото е изправено, приповдигнато, лежащо, пълзящо, увивно, катерливо, а според формата му – цилиндрично, три, четири или многоръбесто, сплеснато, крилато. Стъблата принадлежат към различни типове според начина на разклоняването им (пирамидални, вилужни, лъжливо вилужни); според продължителността на живота им (едногодишни, двегодишни, многогодишни); според консистенцията и общия им вид (тревисти, вдървенели, дървесни, кухи, плътни със сърцевина и други).
Понякога стъблата са така силно метаморфизирани, че трудно могат да се открият, а вместо тях растенията развиват лъжливо стъбло. Такова е стъблото на зеления лук и на зеления чесън или на праза, в чието лъжливо стъбло се натрупват резервни вещества.
Независимо от това, доколко стъблото е видоизменени, то носи върху себе си листата и цветовете си, заедно с които намира приложение при билколечението. На билкосъбирача е известно, че дрогата „стръкове“ представлява стъблото заедно с листата и цветовете върху него. Стръковете се берат в периода на цъфтенето, като се отрязват горните 20 см на растението заедно с върха. Те се сушат, навързани на малки снопчета, които се окачват на сухо, топло и проветриво място. Ако вътрешните стръкове на китката започнат да почерняват, билката се разстила на тънък пласт и се суши както листата и цветовете. Ако сушенето се провежда в сушилня, температурата трябва да бъде в границите от 40 до 70 градуса по Целзий. Сушенето продължава дотогава, докато стъблото при прегъване се счупва, а не се превива.