Коренът закрепва растението в почвата, от която приема вода и минерални соли, натрупва в себе си резервни вещества у служи за възпроизвеждане на растението по вегетативен път. Понякога корените се видоизменят, за да изпълняват допълнителни или съвсем други функции. В тях могат да се натрупват вещества, които са от особено значение за фитотерапията. Истинският (а не видоизмененият) корен никога не образува листа и не е начленен на възли и междувъзлия.
Коренът се състои от главен корен и странични корени. Заедно те образуват кореновата система. В зависимост от влиянието на различни фактори в почвата, свързани с условията на живот на растението, кореновата система се оформя в няколко вида: осева (магданоз, слез, див морков), клонеста (глухарче) и брадата (лютиче, живовляк, ягода). Освен странични корени понякога се образуват и добавъчни, придатъчни корени с цел да се увеличи общата повърхност на корена и да се засили минералното хранене. При някои растения те се образуват по листат (бегония), при други служат за странична опора.
Коренът, както и другите органи, също се подчинява на изменчивост. Той много често задебелява, като образува месест корен, а грудките, коренището и луковицата са видоизменени стъбла. Във всички резервни органи се натрупват резервни вещества, които през пролетта са необходими на растението. Коренището се отличава от корена по това, че образува възли и междувъзлия, пъпки и листа, а по грудките също могат да се развият пъпки като зачатъци на листа.
Корените, грудките, коренищата и луковиците се срещат в природата с разнообразие от разновидности: главен корен със странични коренчета, вретеновиден главен корен, нишковиден корен, грудков корен, хоризонтално коренище, люспеста луковица, вертикално коренище, грудки и други. Грудков корен образуват например гергината, салепът, сладникът, глухарчето.
Видоизменените корени с нови функции са следните: прикрепителни корени (бръшлян), подпорни корени (царевица, фикус), въздушни корени (лиани), свиваеми корени, които придръпват растението надолу в почвата (петров кръст, есенен минзухар и други).
Корените, грудките, коренищата и луковиците се изкопават през есента малко преди завършване на вегетацията на растенията (ако това стане по-късно, няма да има белези върху почвата, по които да се намерят и разпознаят). Изчистват се от пръста, от деформираните и нагнили части, поставят се в кошове и се измиват със студена течаща вода. На някои от тях се отстраняват придатъчните корени, а други се нацепват или белят, за да се изсушат по-лесно. Някои грудки и грудковидни корени (жен-шен, салеп) преди сушенето се консервират чрез еднократното им потапяне в кипяща вода. Всички подземни органи се сушат на сянка и при добра вентилация. Ако сушенето се провежда в сушилня, трябва да се използва температура в границите от 45 до 70 градуса по Целзий. На слънце могат да се сушат само корени, съдържащи танини и някои алкалоиди. За съдържащите етерични масла сушенето на слънце не е позволено. Процесът на сушене е завършен, когато след притискане корените не се огъват, а се чупят.