Кората на дървесните растения има защитни функции. Сред ликовите ѝ влакна често се отлагат вещества, които имат особено значение за природолечението. Натрупват се дъбилни вещества (галотанини и катехини), гликозиди – атрахинони с очистително действие (зърнастец), сърдечни гликозиди (периплоцин в кората на гърбача), антипиретични гликозиди (салицин в кората на върбата), сапонини – тритерпеновият бетулин (в кората на брезата), смоли, естери, въглехидрати, свободна галова киселина, свободни антрахинони и други.
Корите като лекарствена суровина се събират предимно в ранна пролет (февруари-март), когато движението на соковете е засилено. Тогава корите се отделят по-лесно. За целта върху дървото се правят пръстеновидни нарези на разстояние 25 – 30 см един от друг. След това се съединяват с отвесни линии и върху кората се получават правоъгълни парчета, които се очукват с дървено чукче. При отделянето им се внимава да не остане дървесина върху вътрешната им страна, а външната страна се почиства от лишеи и други замърсявания.
Корите се сушат на слънце с външната им страна нагоре, на проветриво място. Те съдържат малко количество влага и могат да се доизсушат на сянка или в сушилня при температура до 50 градуса по Целзий. Сушат се, докато започнат при натиск да се чупят. След сушенето често стават кафяво-черни поради окисляването на дъбилите вещества, съдържащи се в тях.
Понеже българската флора има много билки от един и същ род, които често могат да бъдат сбъркани, а някои от тях съдържат силно действащи отровни вещества, затова препоръчваме, когато се налага билките да бъдат използвани за лечение, те да бъдат доставени от билковите аптеки, в които дрогите са идентифицирани, събрани в срок и са със запазени активни вещества.