Анасонът е представител на семейство Сенникоцветни – Apiaceae. Той е едногодишно тревисто културно растение с изправени, цилиндрично стъбло, което на височина достига до 60 см. В горната си част то е голо и разклонено. Долните листа са закръглени, сърцевидни, едро назъбени с дълги дръжки. Средните са плитко триделни, а горните са двойно до тройно перести, нарязани, почти приседнали. Цветовете са бели, дребни, разположени в сложни 8-12-лъчни сенници. Тичинките са 5. Плодчетата са с яйцевидна или обратно крушовидна форма, слабо сплескани встрани, по—широки към основата си. На върха се намират петзъбна чашка и издут надплодников диск с остатъци от две стълбчета. Плодчетата са покрити с власинки. Външната им страна е издута, а вътрешната – плоска. Всяка от тях има по 5 надлъжни, гладки, прави ребра, като 3 от тях се намират по изпъкналата част, а 2 – отстрани. Дължината им е 3-5 мм, а ширината 2-3 мм. Във вътрешността им е разположено едно семе, сраснало с плодната обвивка. Имат сиво зелен цвят.
Разпространение. У нас анасонът не се среща в диво състояние, а се култивира в топлите части на страната (Старозагорско, Харманлийско, Първомайско и други).
Дрога. Плодчетата на анасона – Fructus Anisi. Използва се и полученото от плодчетата анасоново масло (Oleum Anisi).
Плодчетата на растението се събират през юли при потъмняване на стъблото малко преди пълното узряване на семената, за да се избегне оронването им. Откъсват се стъблата заедно с плодчетата сутрин рано или вечер по хладно и се разпръскват на харман до пълно узряване на семената, след което се вършеят. Изсушените плодове имат сиво-зелен цвят, сладникав вкус и приятна миризма. Опаковат се в конопени или четирикатни хартиени торби. Могат да съдържат влага не повече от 12%. Пазят се в сухо и проветриво помещение.
Химичен състав. Плодът съдържа 2-6 % етерично масло, около 10-30% мазнини, холин, 20% белтъци, захари, кумарини, стигмастерин, витамин C (до 140 мг%), витамин P (рутин – 120мг%) и микроелементи. Етеричното масло съдържа 80-90% анетол (носител на аромата), диатенол, метилхавикол, анизкетон, анизова киселина, анизалдехид. Анизалдехидът се получава при отлежаване на дрогата в резултат на окислителните процеси, които протичат в анасоновото масло. Плодчетата на българския анасон съдържат 2,4% анасоново масло.
Действие и приложение. Дрогата улеснява отхрачването при остри и хронични възпаления на дихателните пътища (бронхит, трахеит, фарингит, ларингит, кашлица от различен произход), засилва стомашната секреция и тази на жлъчния мехур и премахва спазмите при хроничен гастрит, жлъчна дискинезия и жлъчнокаменна болест. Поради болкоуспокояващото действие на анетола дрогата се предписва при колики в стомаха и червата и при метеоризъм. Етеричното масло действа пикочогонно и затова има добър ефект при възпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур. Дрогата понижава кръвното налягане (Пейчев, 1967( и рефлекторно възбужда дихателния център. Поради естрогенното действие на диатенола, който се съдържа в етеричното масло, дрогата подобрява функцията на млечните жлези и в резултат увеличава млякото у кърмачките, освен това действа благоприятно при намалена функция на яйчниците. Етеричното масло има противомикробно действие и е добро средство срещу външни паразити у човека и домашните животни. Маслото засилва кръвооросяването на кожата. Използва се и като ароматно средство.
Начин на приложение. Дрогата се прилагат под формата на запарка. 3-6 чаени лъжички счукани плодчета от анасон се заливат с 400 г кипяща вода. След е час извлекът се прецежда. Приема се по 60-120 грама три пъти дневно след ядене.