Борба за съществуване

Как Дарвин стига до идеята за борбата за съществуване?

Въз основа на многобройните наблюдения в природата и селскостопанската практика на Дарвин прави впечатление, че младите индивиди от всеки вид са по-многобройните от възрастните. Всеки е в състояните да създава по-многобройно потомство в сравнение с броя на индивидите, достигнали полова зрелост.

От друга страна Дарвин установява, че броят на полово зрелите индивиди от дадена популация остава непроменен в продължение на години. Изводът, който той прави, е, че се раждат огромно количество индивиди, но до възрастно състояние преживяват малко от тях.

През пролетта в различни водоеми например се излюпват стотици попови лъжички, но много малко от тях доживяват до жаби. Незначителен брой от малките рибки в реките достигат полова зрелост и оставят потомство. Огромно мнозинство от младите индивиди от всеки вид измират. Причината за това според Дарвин е следната: живите организми се изменят непрекъснато. Запазват се само изменения, които дават някакво предимство на притежаващите ги индивиди при намирането на храна и други необходими условия на живот. Тъй като организмите са много плодовиди, а условията за живот - ограничени, в природата се води борба за съществуване. В нея голяма част от младите организми измират.

За да илюстрира тази своя идея, Дарвин прави теоритични изчисления, които показват, че ако нямаше такова масово унищожаване на индивидите, за кратко време по Земята не би останало място за тях. Ако едно растение например дава по 2 семена за година, само за 20 години потомството му ще наброява вече 1 милион индивида, а з още 20 години то ще покрие цялата суша. Ако се запази цялото потомство, за кратко време всички водоеми ще се заплнят с есетрови риби, защото есетрата хвърля 6 милина оплодени хайверни зърна всяка година. Висока численост на вида може да се поддръжа дори и при минимална плодовитост. Буревестникът например снася само по 1 оплодено яйце годишно, но е една от най-често срещаните птици в някои райони.

Какво е борба за съществуване?

През живота си всеки организъм влиза в определени взаимоотношения с организми и от същия вид, и от други видове. Едни му служат за храна, с други се конкурира за храна, а за трети самият той е храна. Едни организми паразитират върху него, а върху други той паразитира. Всеки организъм е подложен на действието на резки промени в абиотичните фактори на средата.

Всички тези разнообразни и противоречиви отношения с живата и неживата природа Дарвин нарича борба за съществуване.

Спроед Дарвин борбата за съществуване е неизбежна. Той смята, че тъй като се създават повече индивиди, отколкото могат да преживеят, винаги трябва да възниква борба за съществуване. Тя може да бъде или между индивидите от един и същи вид, или между индивиди на различни видове, или с абиотичните фактори на средата. Оттук различава и 3 форми на борба за съществиване: вътревидова, междувидова и конституционна (с абиотичните фактори на средата).

Вътревидова борба

Това е борбата, която се води между индивидите от един и същ вид. Тя е най-жестока и взема най-много жертви, защото индивидите от един вид живеят при едни и същи условия и имат еднакви потребности. При голяма плодовитост много бързо тези условия стават ограничени.  Това води до жестоа борба. Според Дарвин всяко живо същество се размножава в такава прогресия, че ако не е вътревидовата борба, потомството на една двойка би покрило цялата земя. Той посочва следния пример:

Слонът е слабо плодовито животно и почти няма врагове. За целия си живот  една двойка дава 6 малки. Ако това размножаване продължава възпрепятствено и няма вътревидова борба, за 750 години броят на слоновете ще достигне 19 милиона. От времето, когато съществуват слоновете, са изминали много повече години и сега би трябвало цялата суша да е обитавана от слонове.

Междувидова борба

Междувидова е борбата, която се води между индивидите или популяциите от различни видове. Според Дарвин тя бива пряка и косвена. Пряка е, когато индивидите от един вид унищожават индивидите от друг вид. Това са отношенията между хищници и жертви, между паразити и гостоприемници и т.н. Косвената борба не е така явно изразена. Тя се води чрез конкуренция за храна, територия или други условия за живот. При масови прелети на скакалци например те унищожават растителността в определени райони и така лишават от храна и други животни. Различните видове тревопасни се конкурират помежду си. Плевелите пречат на развитието на културните растения, като им отнемат част от светлината, влагата и солите от почвата.

Междувидовата борба е повсеместна и разнообразна. При нея се използват и различни средства. Хищникът унищожава плячката си с физическа сила. Плевелите чрез корените си отделят в пчовата вещества (колини), които пречат на развитието на кореновата система на културните растения. Редица растения отделят миризливи вещества (фитонциди), които пречат на развитието на низши гъби и бактерии, и т.н.

Конституционна борба (борба с неблагоприятните абиотични фактори)

Това е борбата с някои резки промени в условията на средата. Такива са например внезапните засушавания, застудявания и т.н. Реалността на тази форма на борба Дарвин доказва опитно. Той поставя млади фасулеви растения при много ниски темперетури два пъти последователно. При първото "застудяване" от 390 растения се запазват 12, а след второто са останали 3. Дарвин изчислява, че през студовете на 1854 - 1855 г. са загинали 4/5 от птиците в имението му. Борбата с неблагоприятните абиотични фактори се води чрез различни приспособителни изменения, които осигуряват издръжливост при критични ситуации или чрез специфични промени в поведението. При много от студоустойчивите растения например част от скорбялата се разгражда до по-прости захариди. С това се повишава концентрацията на захариди в клетъчния сок и той не замръзва при ниски темперетури. Така клетките остават живи. При засушаване дъждовните червени се заравят по-дълбоко в почвата, където повчвената влага е още запазена. При настъпванет она зимата много от птиците отлитат на юг.

Кои организми оцеляват?

В борбата за съществуване преживяват организмите, които притежават някакви полезни за тях изменения. Те достигат полова зрелост и оставят потомство. Останалите загиват.

Спроед Дарвин понятието "борба за съществуване" включва две еднакво важни страни. Тя винаги е свързана с унищожаване. Това е отрицателната ѝ страна. Наред с това обаче има известен елемент на активна или пасивна конкуренция - съревноваие. Това е положителната страна на борбата за съществвуане.

Като съпоставя високата плодовитост на организмите, от една страна, и всеобщата им изменчивост - от друга, Дарвин стига до гениалната идея, че в природата индивидите биват унищожавани избирателно. Преживяването до полова зрелост и оставянето на потомство зависи от онези незначителни разлики, по които всеки индивид се различава от останалите индивиди на същия вид.

Често задавани въпроси