Българският език е близък не само до родствените славянски езици, но и до някои от езиците на Балканския полуостров. Близостта с тях се дължи до голяма степен на многовековното общуване на балканските народи на една и съща територия или в съседни области. В границите на първата българска държава славяните са се свързали тясно с неродствените прабългари и със завареното местно население - траките, отчасти погърчени, отчасти латинизирани по време на римското господство. В процеса на формиране на българскмата народност прабългарското и тракийското население постепенно се е претопило сред преобладаващото славянско население. Така постепенно изчезват и славянските езици. От славянския език са останали само няколко думи:
- белег, бисер, бъбрек, болярин, тояга, българин; собствените имена: Асен, Борис, Крум. От траките са останали следните думи: катеря се, катерица, Тимок, Вит, Искър, Осъм, Янтра, Места, Струма, Тунджа, Пловдив, Несебър. От народния латински език: оцет, комин, баня, ракла, олтар, коледа, кум, цар, патя и други. Значително по-дълготрайно е било общуването на българското, гръцкото, албанското и румънското население. В резултат от техните продължителни връзки езиците им са се сближавали. Българските думи са проникнали в гръцкия език: храм, явраний (гарван). Български думи в румънския език: въздух, влага, храна, война, род, извор, остров, шапка, риза, сукман, черга и много други. От български в албански: гражд (обед), пандар (падар), остен.
Тези езици са развили и общи процеси: постепенно се освобождават от падежните окончания и от инфинитивната форма; образуват членна форма; образуват сложна форма за изразяване на бъдеще време.