Форми на обучение за развиване на свързаната реч.
Задачите на свързаната реч се намират в пряко единство с формите и средствата за реализирането им.
За всяка възрастова група в детската градина се предвижда система от разкази като форми за овладяване на логически свързана, граматически правилна и изразителна реч.
В първа и втора група у децата се формират умения да съставят разкази посредством действен и нагледен способ.
Мисленето в този възрастов период се отличава със ситуативност и действеност. Ето защо от децата се изисква да съставят разкази чрез онагледяване на сюжетното действие. Чрез играчки, предмети и картини те възприемат връзките и взаимоотношенията между героите, учат се да дават словесен израз на възприемането.
Чрез разказите по играчки по-лесно се овладява пряката реч и диалогът. Те са свързани с богати преживявания, активизират въображението и извикват у децата желание да говорят. По такъв начин при разказите по играчки се решават следните основни задачи: логическа последователност в изложението на сюжетното действие, пряка реч и диалог, мотивиране на нравствената постъпка, поставяне на заглавие и свързването му с изложението.
Организация и методика на занятията с нагледно действен материал
Подбират се няколко познати играчки, които се нареждат на отделна масичка или поставка, откъдето децата вземат по желание една-две от тях и сядат на свободна маса. Методическият ход в основни линии предвижда следното:
Предварително се показва всяка играчка и се напомнят най-характерните особености – навици на животното, предназначение на предмета, за да възстановят представите и да се извикат асоциации, необходими за сюжетната основа на разказа. Насочването на вниманието към играчките може да става по различен начин, като се създава съответната ситуация – „излизат“ от горска къщичка, „пристигат“ с превозно средство и прочие. По такъв начин се създава епизодичен интерес у децата, обогатява се въображението им.
Мисленето на децата се активизира чрез поставянето на отделни задачи. Например:
- Изберете си играчки, с които ще направите разказче!
- Как ще го наречете?
- От разказа ви трябва да разберем какво говорят героите помежду си.
- Кои са добрите и кои са лошите животни и хора?
Чрез решаването на тези задачи у децата се създават умения да поставят заглавие на разказа, да измислят съдържанието, да овладяват активен речник и умения за диалогична реч, да говорят ясно, граматически правилно, да изразяват своето отношение към героите. А чрез преценката на учителката констативно да възприемат съдържанието на разказа и неговата логическа последователност при изложението.
Най-напред децата описват отделна играчка, за да се учат да изразяват мислите си с няколко свързани прости изречения, като се ръководят от образеца от учителката.
Ход на занятието
Поставят се няколко въпроса на децата за всяка играчка и се дава образец от учителката. Например: „Деца, днес при нас е дошло едно много хубаво котенце. То е с мека козина. Има малки ушички, дълга опашка. Сега аз ще ви разкажа нещо за него. Слушайте внимателно, а след това и вие ще разкажете за котенцето, зайчето или за пиленцето.“
Образец. Котето се казва Жужи. То е покрито с мека козина. На главата има малки уши. Опашката му е дълга. Жужи иска да яде и вика: „Мяу, мяу.“
В същото занятие или в следващото на децата се дават няколко играчки. Те се запознават с всяка от тях било констативно от учителката, било, като отговарят на поставени въпроси. След това по избор всяко дете разказва за една от тях.
След като децата от първа група придобият умения да разказват за една играчка или по една картина, на която е изобразен един обект, поставя им се по-сложна задача – да съставят разказче по две играчки, да поставят героите във взаимна връзка, за да използват диалогичната форма; да употребяват обръщение и пряка реч.
Със същите задачи може да се провежда в началото на годината разказ по играчки и с децата от втора група, като се усложняват изискванията – да използват повече прилагателни имена при употреба на разширените прости изречения; да съставят по-богати по съдържание разкази и да поставят по-целенасочено заглавие на своя разказ.
Примерен ход на занятието.
Учителката започва:
-
Деца, донесла съм ви няколко играчки. Хайде да ги разгледаме заедно, а после ще съставим разказчета. (Показва зайчето.)
- Какво е зайчето? (малко, пухкаво ,страхливо).
- Малкото, пухкаво зайче е много красиво, но е страхливо. А как обича да се грижат за него! Ето я и катеричката. Каква опашка има тя? Как подскача от клон на клон? (Отговор.)
- Да, катеричката има рунтава опашка и пъргаво подскача от клон на клон. Тя събира орехи и лешници в своята хралупа за зимата.
- Ето и котенцето. Как жално мяука, когато е гладно.
А ето и Лили. Добрата Лили е много работлива. Тя храни зайчето, котенцето, пиленцето.
- А това какво е? (пиленце). Какво е то?...
- Жълтото, пухкаво пиленце е много гладно. Кой ще му донесе зрънца в паничката?
- Ето и умния Шаро. Той цял ден пази къщата.
Сега ще съставите разказчета с тези играчки. Всяко дете ще си избере две играчки и ще си измисли разказче. Ще разказвате ясно и високо, за да разберем какво си говорят играчките.
-
Образец. Лили има пухкаво пиленце. Всеки ден тя му носи вкусни зрънца. Лили го вика: „Пи-пи-пи! Заповядай зрънца!“ Жълтото, пухкаво пиленце кълве зрънцата и писука: „Благодаря ти, Лили!“
-
Преценката е текуща – с участието на децата, и констативна – само от учителката. С участието на децата се цели да се насочат и използват пряка реч или да употребяват прилагателни. („Разбрахте ли какво е пиленцето?“ „ Какво си говорят Лили и пиленцето?“ и други.) Констативната преценка се прави от учителката след всяко разказче, за да се създаде усет към построяването му. Например: „И ни разказа какво пиленце си има Лили, с какво го храни тя всеки ден и доволно ли е то“. Фактически констативната преценка дава план на разказа, чрез който се постига мотивиране и последователност на изложението.
Разказите по играчки изискват много тактично прямо ръководене с оглед на поставените задачи, защото силният стремеж на детето към играчките може да даде обратен резултат – спонтанност на речта без насочване към определен резултат. Същевременно при правилно методическо ръководене интересът към играчката става стимул за реализиране на задачите.
Може ли играчката да бъде използвана като нагледно-действено, емоционално средство за развитие на речта и в трета, и в четвърта група? На този въпрос би могло да се отговори положително, като се имат предвид възрастовите особености на децата и задачите по роден език, които им се поставят. В трета и в четвърта група образът на играчката се свързва с героите от приказките. Играчката активизира въображението на децата и те съставят приказки, в които обобщават различни познати образи. Децата осмислят характерното за приказките, сами измислят съдържанието и изграждат фабулата. Те изразяват своето отношение към положителните и към отрицателните страни в характера на героите, мотивират тяхното поведение и осмислят нравствените норми.
Организацията и ходът на занятията изискват да се подберат типични играчки-герои, например Лиса, Мечо, Шаро, вълк и други. Тези играчки се свързват с герои от познати приказки. След това се поставя задача на децата – да измислят и да разкажат приказка за едно от тези животни или за няколко от тях. Най-напред да помислят за какво ще разказват в приказката и да ѝ поставят заглавие.
Задачата е сложна. Тя изисква етапи за усвояване на способа да се съставя приказка. Например в първия етап децата могат да разказват само за едно животно и да им се даде едно общо заглавие: Глупавият вълк, Хитрата Лисана, Добрият Шаро, Лакомият Мечо, Веселите зайчета и други. Това улеснява децата при съставянето на приказка с нейните характерни герои. Чрез предварително поставеното заглавие те се насочват да определят идеята и да планират положението; улеснява се и преценката.
При втория етап на децата се припомнят приказки с подобни на показаните играчки-герои. Целта е да се обобщят образите и да се изясни общата идея. След като се избере герой и се планира разказът, всяко дете само поставя заглавие на своя разказ.
За да бъдат улеснени децата, може да се изиска от тях да преразкажат две-три приказки с обща идея, а след това в общото занятие да съставят приказка с тази идея и сами да си поставят заглавие. В следващите занятия децата от 5-7 годишна възраст свободно си избират играчките, измислят заглавието и сюжета на приказката.
В тези случаи играчките-животни и играчките, свързани с типизираните образи от приказките – дядо, баба, момче, момиче, баба Яга, джудже и други., дават възможност да се прилага натрупаният опит от познати приказки и да се активизира творческото въображение. Независимо от това, че децата използват цели епизоди от тях, те проявяват творчество по отношение на композицията, езика, стила, разкриване на идеята, типизацията на образите и други.
Чрез играчките децата могат да съставят и пиески, в които има подчертана случка и героите се разкриват чрез своите действия, тоест има драматизъм.
Следователно в първа група с тези разкази се решават елементарни задачи, свързани с нагледно-действения характер на мисленето, а в трета и в четвърта група (5-7 годишните) те са само условие за активизиране на словесния опит и на творческото въображение.
Към тези разкази могат да се причислят и така наречените разкази по макет, които са разновидност на разказите по играчки. Провеждат се само с децата от първа група с цел да се създаде определеност на сюжетното действие и на фабулата на разказа. По своята същност те представляват онагледяване на съдържанието. Чрез тях децата по-лесно разкриват понятието разказ, добиват практически усет за неговото построяване. Учителката движи фигурите и поставя въпроси към децата; извиква появата на нови фигури в зависимост от сюжетната насоченост на предварително замисления от нея разказ. Със завършване на разговора по макета съдържанието на разказа получава своето композиционно оформление, а децата, използвайки онагледяването на съдържанието и проведения разговор, пристъпват към съставянето на разказ (по образец или без образец). Например:
Тема. На пързалката.
Програмни задачи. Да се затвърди умението да се съставят разкази с прости изречения, построени в логическа последователност. Да използват в разказа си обръщение.
Ход на занятието
Учителката се обръща към децата:
- Тя е облечена със зимни дрехи.
- Какво вози Румяна?
- Румяна вози шейна.
- Къде отива?
- Тя отива на пързалката.
- Чуйте, тя вика някого! „Шаро, Шаро, ела да играем!“ (Чрез играчките учителката демонстрира как Румяна тегли шейната, а Шаро я бута отзад.)
- Какво правят Шаро и Румяна?
- Шаро и Румяна се пързалят.
- Колко им е весело на пързалката!
Образец. „На пързалката“.
Наваля пухкав сняг. Румяна облече зимните си дрехи. Излезе с шейната. Потърси Шаро.
- Шаро, Шаро, ела да играем!
Шаро и Румяна весело си играят.
Във втора група също може да се проведат 1-2 занятия за съставяне на разказ по макет, за да се подготвят децата за по-сложните изисквания към разказа като форма за развитие на детската реч.
Примерен план-конспект за разказ по макет във втора група
Тема. Съставяне на разказ по макет- Цветя за мама.
Програмни задачи. Да се създадат умения у децата да съставят разкази с по-типична сюжетна насоченост. Да включват по-богат речник. Да участват в измислянето и формулирането на заглавието. Да разказват в минало свършено време като основно, без образец от учителката.
Ход на занятието
Учителката показва макета, на който има само къщичка с малко дворче, храсти и поникнали кокичета.
-
Къде се намира къщичката? (край гората).
-
Кой ли живее в нея?... Нека да почукаме.
Идва дете, което чука и вратата се отваря. От нея се показва куклата-момиченце.
Кой живее в къщичката? (Децата отговарят.)
- Да, деца, в къщичката живее едно момиченце. То се казва Румяна. За нея ще съставим разказчета, затова внимавайте да разберете какво е направила Румяна.
Румяна е сама вкъщи и гледа през прозореца. Изведнъж тя забеляза, че на двора са цъфнали кокичета. Какво ли е направила тя?
Куклата се движи, отива на двора и бере кокичета. А децата разказват какво прави тя.
- За кого ли Румяна бере цветята?
През прозорчето се вижда как Румяна носи ваза, в която поставя цветята.
- Какво заглавие да поставим на нашите разказчета?
Децата предлагат и с помощта на учителката избират най-подходящото. (Цветя за мама, Добрата Румяна и други)
На края учителката изисква:
- Всеки да си намисли едно разказче. Да разкае какво вижда Румяна в градинката, как изненадва своята майка, доволна ли е тя.
Този вид занятия във втора възрастова група не се нуждаят от образец, защото децата имат представа за разказ и притежават по-точни речеви умения. Същевременно чрез онагледяване на действието те възприемат по-голям кръг от впечатления и схващат логическата връзка между случките.