Географско положение на България
Територията на Народна република България е разположена жежду 41 градуса 14' и 44 градуса 13 ' северна географска ширина и 22 градуса 21' и 28 градуса 36' източна географска дължина. Нашата страна се намира в южната част на умерения климатичен пояс, който оказва извънредно голямо влияние на нейния климат, води, почви, растителност и животински свят. България е на прехода между континентите Европа и Азия. Тя се намира в Югоизточна Европа и заема източната част на Балканския полуостров. На север на голямо протежение граничи с пълноводната и плавателна р. Дунав. На Изток има широк излаз на Черно море. На юг и запад е ограничена от поредица ниски и средновисоки планини. В изторически аспект географското положение на България е придобивало различно икономическо и политическо значение. То обаче е било винаги важно, ключово. С основание се казва, че нашата родина е кръстопътът на народите. Ключовото положение на България е предопределяло в миналото големия интерес на империалистическите страни към нейните земи. Противонародната политика на боржуазията улесняваше империалистическите сили да усъществяват своите планове и често превръщат родината ни в арена на стълкновения на великите държави да въвличат нашия народ във войни със своите съседи. От 1015 до 1945 г. немският империализъм в завоевателните си войни на два пъти се възползвува от обективно важното географско положение на страната ни. След 9 IX.1944 г. благодарение на победата на Съветския съюз във Втората световна война икономогеографското и политикогеографското положение на България коренно се изменя. С полседователната си политика на мир и дружба с всички народи, с огромните си икономически и културни успехи социалистическа България придобиголям международен авторитет и признание. Тя е неразделна съставна част на социалистическата общност Географското местоположение на България превръща нейната територия в своеобразен мост междо дунав и Егейско море. Транспортно географското положение определя преминаването през България на диагоналния път от Западна и Централна Европа през Белград за Ниш и през София, Пловдив, Свиленград и Истанбул и оттам за близкия и среден Изток. След построяване на моста на река Дунав между Русе и Джурджу голямо икономическо значение придоби и вторият диагонал - Москва - Киев - Букурещ - Русе - Плевен - София - Солун. С развитието на международния туризъм нашата страна стана не само транзитна - към Гърция, Турция и арабските страни, но и туристически район с световна известност. ГраГраници и територия. Общата дължина на нашите граници е 2 245 км, от които 1 181 км са сухоземни, 686 км - речни и 378 км - морски. Политическите граници са особена историческа категория. Те играят извънредно голяма роля за създаване на националните стопанства. На север България граничи с социалистическа република Румъния. Тази граница е дълга 609 км. По - голяма част от нея минава по р . Дунав от устието на р. Тимок и достига до североизточните квартали на Силистра. От Силистра на изток границата е сухоземна. Тя прекосява Добруджа и излиза при с. Вама Веке на Черно море. Северната ни граница има важно икономическо значение. Река Дунав е най - големия международен речен път в Европа. Той ни свързва и улеснява нашите търговски връзки не само с Ръмъния но и с СССР, Югославия, Унгария, Чехословакия, Австрия и Германската федерална република. Все по - голямо значение придобива и каботажното плаване. Водните ресурси на р. Дунав широко се използвуват за изкуствено напояване. В реката се вадят сладководни риби - чига, есетра, сом и др. Чрез изграждането на язовир при Никопол - Търну Мъгъреле мощните енергийни възможности на реката ще се използвуват за електродобив. Река Дунав е привлекателен туристически обект. По Дунавския бряг живописно са разположени китни градове и села. През добруджанската ни граница преминава ж.п линия Разделна - Кардам - Меджидия и панорамния шосеен път Варна - Констанца. През нея преминава и най - мощния електропровод и газопровод СССР - България. Източната ни граница е морска. Нашата родина е една от четирите черноморски страни - България, Румъния, Съветския съюз и Турция. Бреговата ни граница започва от нос Картал на север и продължава до устието на река Резовска на юг. Крайбрежните води обхващат площ с ширина 7,5 км. Черноморският бряг е живописно изрязан от двата големи и удобни залива - Варненския и Бургаския, където се намират нашите най - важни морски пристанища - Варна и Бургас. Главно чрез тях България използува черноморския и всички други черноморски пътища. Източната ни граница им голямо икономическо значение. Тя открива най - близката и най - широка врата към Съветския съюз. Черно море е най - евтиният черноморски път. Чрез него потдържаме оживени връзки с близки и далечни морски страни. Черноморският бряг предлага най - добри условия за развитието на курортното дело. Прекрасните плажови ивици, сравнително топлата морска вода, просторните шелови плитчини са отлична предпоставка за процъфтяването на туризма. Южната граница на родината ни е сухоземна Тя има обща дължина 752 км с република Гърция. От устието на р. Резовска границата с Турция преминава по Странджа и Дервентските възвишения, пресича река Тунджа и при с. Капитан Андреево стига р. Марица. тази граница има все още слабо икономическо значение, но за развитието на международния туризъм допринася панорамния път Констанца - Варна - Бургас - Мичурин - Малко Търново - Истанбул. През нея с Турция се осъществяват масови транзитни превози между Западна Европа и близкия Изток. Изграден е пряк и шосеен път от Свиленград за Одрин. Границата с Гърция пресича пресича поредица Източнородопски ридове, преминава през седловината Маказа, през която е построено шосе за Гюмюрджина, следи вододела на реките Арда и Въча с с беломорските реки, пресича реките Доспат и Места, а при село Кулата и Струма, където минава шосе и Ж.п линия за Солун, се възкачва по билото на Беласица и достига вр. Тумба. последователната миролюбива политика на България създава условия да се разширяват стопанските и културните връзки с Гърция и да се използвуват пътищата по долините на реките Струма, Места и прохода Маказа. Западната ни граница е с социалистическа федеративна република Югославия. Тя е почти изцяло сухоземна с изключение на речния участък на река Тимок. Границата върви предимно по планините Огражден, Малешевска, Влахина, Осоговска. След като премине крайще тя слиза през долината на р. Нишава. Възкачва се през билото на Стара планина а от там по р. Ъимок като следва нейното течение достига Дунава. Западната граница отделя славянски народи, но не е пречка за създаването на осъществяването на взаимни връзки между тях. Сега най голямо значение имат пътищата през Калотино за Димитровград по долината на р. Струмешница през Гюешево за Крива Паланка и през Белограчишкия проход за Княжевац. Политическите граници по времето на господството на буржоазията се променяли често, като с вота се е изменяла и територията на нашата страна. През втората световна война благодарение на СССР и приноса, който нашият народ даде в Отечествената война за разгрома на хитлериска Германия, въпреки претенциите на някои страни от България не бяха откъснати никакви територии. Днес нашата родина отделя голямо внимание за укрепване на мира и разширяване на добросъседското сътрудничество на балканите. Сега в сухоземните си граници, морския бряг и речните крайгранични брегове територията на България се изчислява на 110 549 кв. км.