Полезните изкопаеми имат много важно значение за икономическото развитие на страната. Нашите геолози с помощта на съветски специалисти усилено изучават полезните изкопаеми. Открити са нови залежи на рудни и нерудни изкопаеми, уточнени са запасите на известните от по - рано находища. Така се установява най - важната суровинна и горивна база на нашата промишленост. Полезните изкопаеми в зависимост от тяхното предназначение се разделят на; горивни, рудни и нерудни. изкопаеми горива са въглищата, нефтът и земният газ. Прието е горивата с 7000 ккал да се вземат за условна единица гориво. С нея се измерва калоричната стойност на всички останали видове горива. В енергетичния баланс за сега най - важно значение имат въглищата. От гледна точка на тяхната калоричност, физични свойства, структура и външен вид те се разделят на лигнитни, кафяви, черни и антрацитни. Лигнитните въглища са най - широко разпространените. Влажността и съдържанието на пепел в тях са много високи, поради което калоричността им е ниска 1200 - 1500 - 2000 ккал. Обикновено линглитът се среща на компактни маси. Пластовете са плоско наслоени и достигат до 10 и повече метра дебелина. Поради това, че овъгляването е станало през плиоцена, лигнитът се разкрива на малка дълбочина. тези особености на лигнитните находища позволяват експлоатацията им да се извършва на открито чрез кариерния способ с висока механизация. По такъв начин себестойността на 1 тон лигнит значително се понижава и неговата експлоатация е изключително ефективна. Високата влажност и пепелно съдържание правят лигнита нетранспортабилен на големи разстояния. Поради това той се използвува в териториална близост с местодобива му главно за производство на електроенергия и пара в ТЕЦ и по - малко като суровина в химическата промишленост, за утопление за разпалване на пещи. Чрез брикетиране неговата транспортабилност и използваемост се увеличава. Най - големият лигнитен басейн в България е Марбас - Изток. Той е много удобен за експлоатация. Дебелината на пластовете достига до няколко десетки метри. Мощните електроцентрали и брикетната фабрика превърнаха Марбас - изток в най важното ни енергийно средище. Марбас - запад е второ по промишлени запаси лигнитно находище в България. Твърде важен басейн с лигнит е Софийският. Той е съставен от отделни находища, които са разположени около връст на столицата. В най - голяма близост до София са находищата при Храбърско, Балша и Кътина, а по отдалечени са Чукурово, Габер, Неделище и Станянци. Близостта до София улеснява тяхната експлоатация. С използвуването на по - ефективни енергоносители, висококалорични въглища, нефт. природен гас и ядрено гориво, значението на лигнита ще намалява. кафявите въглища имат по - висока калорична стойност в сравнение с лигнита. За различните находища тя варира от 3000 до 5000 ккал. Те се използвуват за електропроизводството, за отполение, гориво за локомотиви и др. Най важните находища са при Бобов дол, Перник, с Брежани - Благовградско. Черните въглища имат високока калоричност и могат да се коксуват. Най - голямото ни находище - Балканбас се намира между габрово, Ввърдица и Сливен. То е в сложна геоложка обстановка, поради което въгледобивът е ниско ефективен. Антрацитните въглища са най - стари и имат 6000 ккал. Главното им находище се намира при гр. Своге. Пластовете са общо тънки и с непостоянно простиране и дебелина. Ефективността от тяхното добиване е ниска. Нефтът и земният газ са горива освен и като енергийни източници имат и голямозначение като суровина за химическата промишленост. Най - голямото ни нефтено поле се намира в Плевенско. Нефтът от Плевенското находище е качествен но е на голяма дълбочина. Нефтеното поле при с. Тюленово продължава да се проучва. Земният газ е също неразкрито природно богатство. Той е ценен както като суровина за химическата промишленост, така и като технологическо гориво и за битови нужди. Запаси на земен газ са открити в Врачанско, Ловешко, Лонгоза. Общо запасите са ограничени и не могат да задоволят нуждите на страната.