Климатът съставлява основен елемент на окръжаващата човека среда. Той има голямо значение за селското и горското стопанство, за строителството и бита на хората, транспорта и съобщенията на курортното дело. Ето защо налага се задълбочено опознаване на климата и неговите закономерно проявяяащи се особености. Храктерните чери на нашият климат се определят от слънчевата радиация. За нашата географска ширина тя е интензивна. В страната има средногодишно 2400 часа слънцегреене. Климатът на страната изпитва силно влиянието на субтропичните въздушни маси, които нахлуват по - често в Южна България по долините на реките Струма, Места и Марица. От север до нашите земи достигат студени арктични въздушни маси, които причиняват внезапни застудявания. Някои от климатичните елементи у нас се определят от въздействието на господствуващите западни ветрове. Най - често те носят влага и хлад. Климатът в България се влияе от релефа и близостта на черноморски басейн. Стопанската характеристика на климата в страната може да се извърши при аналитични изследвания и оценка на отделните климатични елементи - температура, валежи и ветрове. За селскостопанското производство от голямо значение са и микроклиматичните успловия, поради които климатичните елементи се проявяват специфично.
Температурен режим на България
В българия преобладава умереноконтиненталния климат. Континенталният характер на климата най - ярко проличава от температурния режим. Средногодишните температури варират от 2,9 градуса при вр. мусала до +13,9 при гр Сандански. Тази голяма разлика е в връзка с надморската височина, географската ширина и експозицията. От голямо значение за културната растителност са стабилните петградусови температури през пролетта, когато започва вегетацията на растенията. Постепенното увеличаване на температурите, съчетано с увеличаване на валежите, ускорява вегетацията и усигурява ранното узряване на някои селскостопански култури. Най високи температури настъпват през юли и август. През април а понякога и през май настъпват поврати на ниски температури. Когато те паднат под 0 градуса се образуват слани, които понякога нанасят големи щети на растениевъдството. Продължителните високи температури също се отразяват неблагоприятно на реколтата. През есента температурите значително се понижават, но те са достатъчни да узреят плодовете, гроздето и късните зеленчуци. Продължителна и приятна е топла есента по Черноморския ни бряг. това дава възможност да се удължи курортният сезон. През есента на културните растения нанасят щети и ранните мразове. Температурните условия позволяват на места от едногодишните култури да се получат и по две реколти, което увеличава ефективността от използвуването на Земята. Ветровете в България идват от различни посоки. Относително най - постоянни са северозападните ветрове. Те са с вързка на честото нахлуване на въздушни маси откъм Атлантически океан. Западните ветрове причиняват затопляне на времето през пролетта, а през лятото носят валежи, често придружени с гръмотевици.С сравнително голяма честота е и североизточния вятър. Той носи сух и континентален въздух. Понякога нахлува с голяма сила, като през зимата е студен, отвява снежната покривка и дори замърсява посевите. През лятото от този вятър настъпват големи засушавания. Най - често те засушават североизточна България и особено Добруджа. Локални ветрове са фионът, с топъл ефект в ранна пролет, когато бързо стопява снега, и през есента когато ускорява листопада, и бризите с хладен и топъл ефект, когато духът към морето и съответно към него. Интензитетът и честотата на ветровете се отчитът при градостроителството, при изграждане на промишлените зони на градовете и пр. Валежите които падат за една година, се изчисляват на около 75 млрд. куб. м. От тях 70% се изпаряват. Тяхното разпределение по сезони, месеци и по територията на страната е в зависимост от интензитета на западните ветрове. По тази причина повече валежи падат над Западна и по - малко над Източна България. По - големи количества валежи има по високите планини, а по - малки в равнините и низините. У нас преобладават дъждовете. Снеговалежите са характерни за зимния период и особено за високи планини. Над северна България и западна средна България, които имат умереноконтинентален климат, най - много валежи падат през май и 'юни, а най - малко през зимата. Тези валежи са благоприятни за развитието както на есенните така и на пролетните култури. Над източна средна България, която е с преходносредиземноморски климат, максималните валежи са пак през май и юни, но през зимата валежите са сравнително високи. За цяла България са характерни засушаванията през летните месеци. Това е една закономерност на нашия климат. Нейните отрицателни закономерности се преодоляват главно чрез изкуственото напояване.
Води на България
Тяхното количество и разпределение има жизнено важно значение. Като се изключи р. Дунав нашите водни ресурси са в зависимост от средногодишния валеж т.е. от климата на страната. Реки. От водната маса която е паднала над страната под формата на валежи, в реките постъпва само 20%. останалата част се изпарява или подхранва подпочвените и езерни води. Гъстготата на речната мрежа в отделните части на страната и водният режим на реките са в зависимост от валежите, релефа, скалният състав и растителната покривка.