В България има пъстра почвена покривка: черноземни, горски и алувиално-ливадни почви. Черноземите са най-плодородни и се срещат главно в Дунавската равнина. Горите заемат 28% от площта на страната, като 71% от тях са широколистни, а 29% - иглолистни.
Почви
на малка площ в НРБ климатичните, растителните и други почвообразувателни фактори са създали пъстра почвена покривка. В съчетание с климата почвите представляват основните природогеографски предпоставки за производствената и териториална структура на селското стопанство. В миналото почвеното богатство на България беше използвувано стихийно. Поради разоряване на стръмни склонове и обезселяване почвата на огромни пространства е силно ерозирана или отнесена, а вследствие на неправилни сеитбообръщения на много места тя е изтощена и осолена. Капиталистическия начин на производство пречеше за рационалното използвуване на почвите. При социализма почвените ресурси най - подробно се изследват и опазват. Създадени са условия територялното разпределение на културите да се извършва на най - подходящи почви. Черноземните почви са разпространени предимно в Дунавската равнина. Те са богати на хумус, много плодородни и лесно се обработват. В съчетание с климатичните условия черноземните са най - подходящи за зърнени и др. култури.
Горски почви
Сиво горските почви са разпространени в предбалкана и Лудогорието, и то при сравнително наклонени терени. Подходящи са за зърнени култури, лозя и др. Канелените горски почви са развити в Средна и Южна България. Най - целесъобразни са за тютюн, памук, лозя и овощни градини. При по - обилни валежи и горска растителност в припланинските и хълмисти райони са се образували кафявите горски почви. Най високи добиви върху тях дават картофите, ръжта, овесът, ленът. Алувиалноливадните почви са разпространени в низините и речните долини. Те са подходящи за зеленчуци, овощия, лозя, тютюн и др. В нашата страна има черноземсмолници, в Бургаско, делувиални почви или яка по северните склонове на Родопите. използвуват се за производство на зърнени храни и на тютюн.
Растителност
Пъстър е растителният килим на нашата родина. Многовидовна е високостеблената и нискостеблената растителност. Горите или зеленото злато са източник на дървен материал - основно средство при строителството, мебелната и целуозно - хранителната промишленост. Плодовете на много горски растения като малини, къпини, шипки имат прекрасни вкусови качества и са високовитаминозна храна. Горите са мощен естествен фактор за пречистване на атмосферата и развъдник на много ценен дивеч на вкусно месо и скъпи кожи. Те привличат с своята красота, тишина и чистота. Голямо значение за животновъдството има ливадната растителност. Горите заемат 28% от площта на страната. от тях 71 % са широколистни и 29% са иглолистни. Широколистните гори са разпространени до 1600 м надморска височина. Главно в Стара планина и Средна гора, където преобладава дъб, бук, клен. Иглолистните гори обхващат пояса между 1000 и 2100 м като покриват предимно северните склонове на западните Родопи, Рила, Пирин. Значителна част от залесената площ е е заета от нискостеблени гори. При сегашното ускорено строителство горският фонд е недостатъчен.
- Черноземите са богати на хумус и са най-подходящи за зърнени култури, особено в Дунавската равнина.
- Канелените горски почви са подходящи за тютюн, памук, лозя и овощни градини.
- Горите заемат 28% от площта на страната; широколистните стигат до 1600 м, а иглолистните са между 1000 и 2100 м.
Често задавани въпроси
Кои почви са най-плодородни в България?
Черноземните почви, които са богати на хумус и са разпространени предимно в Дунавската равнина.
За какво са подходящи канелените горски почви?
За тютюн, памук, лозя и овощни градини.
Колко от територията на България заемат горите?
28% от площта на страната, от които 71% са широколистни и 29% са иглолистни.