Физикогеографската среда е комплекс от взаимно свързани и обусловени компоненти. Нейното целесъобразно усвояване е възможно при цялостното и опознаване. Ето защо се разглеждат и основните физикогеографски единици в България. Релефът в съчетание с водите и растителността формира в България пет физикогеографски зони: Дунавска равнина, Балканска зона, Крайщенско Тунджанска зона, Осоговско Родопска и Черноморска. Дунавската равнина е изградена от кредни и терциерни материали, припокрити от кватернерни чакъли и лиос. Издигането на Стара планина и потъването на черноморското дъно обусловили наклоните на равнината на север и на изток. Поради промяната на ерозионния базис ректе се всичат в равнината и образуват сравнително дълбоки долини на места с канионовиден профил. Повърхнината е разнообразена с много подутини и падини, образувани от неотектонските движения. Най- силно изразени са издиганията на равнината в нейните централни и източни дялове - Плевенските височини, поповските, Шуменските и Самуиловските. Различната степен на равнинност се има предвид при стопанското усвояване. Дунавската равнина има ярко изразен континентален климат. Поради малката надморска височина средната годишна сума на валежите се колебае около 500 до 600 мм. Разликата се дължи на релефа и на валежното влияние на Стара планина и Карпатите. Сезонното и месечното разпределение на валежите се характеризира с добре изразен летен максимум и зимен минимум. Континенталния хракатер на климата се проявява и в температурния режим. Тук лятото е горещо, а зимата сравнително студена. През летните месеци нуждата от изкуствено напояване на културните растения е почти повсеместна. Релефът и малките валежи обясняват ниския речен отточен модул - 3 л сек км2. Реките са сравнително къси. Валежното им подхранване и температурния режим определят и раннопролетния максимум на техните води, и минимума през юли, август и септември. Реките в Дунавската равнина имат чести и големи колебания на нивата. Почвената покривка е почти посъвместна и обикновено дълбока. Най - широко разпространени почвени типове са черноземните. Дунавската равнина е добре стопански усвоена. Главно по тази причина естествената растителност и животинският свят са редки явления. Западната, средната и източната област на Дунавската равнина нямат съществени физикогеографски различия. Понякога тяхната специфика е свързана с някои особености на релефа на климата и разпределението и на почвите. Балканската зона е широкообхватна и твърде разнообразно по повърхнина, климат и биогенни компоненти. тя обхваща предбалкана, Старопланинската верига, Задбалканските котловини и Средна гора. Предбълканът е пъстър политоложки състав. Най - широко са развити долнокредните варовици, поради което голямо разпространение имат карстовите явления. Ритмичните неотектонски движения са отразени с добре очертани денудационни заравнености. Климатичните елементи се характеризират с големи и чести промени. Зимата е общо студена, а лятото - прохладно. В височина валежите се увеличават и достигат до 750 - 1000 мм. Предбалканът е сравнително нисък и реките имат предимно дъждовно подхранване. Поради карстовите терени част от валежите понират и на места се образуват подземни басейни, които подхранват много карстови извори. Почвите са сиво - горски. За предбалкана е типична широколистната горска растителност. В напречните и успоредните на ридовете долини има добри условия за трайни насаждения - овощия, лозя, малини, ягоди и др. Тучните ливади и пасища са добра предпоставка за говедовъдство и овцевъдство. В предбалкана има удобни места за язовиростроене. Старопланинската верига е гръбнакът на цялата зона. Стара планина е изградена главно от палеозойски шисти, мезозойски седименти - пясъчни, конглумерати и варовици които имат голямо стопанско значение. С издигането на планината са се оформили анцетедентните проломи, най - величественият от които е Искърският. Средната надморска височина на областта е 750 м като поредица от върхове надхвърлят 2000 м. Най - висок е връх Ботев - 2376. Климатът на Стара планина е силно повлиян от височината и верижната и форма. Валежите варират от 700 до 1200 мм, като в високите райони са предимно снежни. По - гоеми са валежите по северните склонове на планината. От тях набира водите си сравнително гъста речна мрежа с дъждовно - снежно подхранване. В старопланинската верига почвената и растителна покривка вертикално е твърде различна. Преобладават кафявите горски и планинско - ливадни почви. Малко от тях са заети от културни растения. Тук най - голямо значение има горското богатсво. широките и равни била са покрити с просторни пасища, някои от които все още не се използвуват. Стара планина е твърде голяма пречка за железопътните и автотранспортните връзки между Северна и Южна България. В планината има много туристически обекти.