Крайщенско - Тунджанската зона е географски разнолика. Тя има гънкаво - разломна структура. Важна роля в геоложкия живот на зоната има Маричиният разлом. Основни морфографски единици са Крайще и Горнотракийската низина. Те имат твърде различна физикогеографска структура. За крайще където разломната тектоника е определила раазломната конструкция на релефа, са типични денудационните повърхнини и епигенетичните проломи. За горнотракийската низина най - голямо значение имат седиментационните процеси, респективно седиментацонните низини на Горнотракийската низина и Тунджанската област. Краище - Котловинно - планинският релеф в Краище създава твърде голяма специфика на климата, водите, почвите и растителния и животинският свят в областта. Високите валежи и сравнително слабото изпарение определят и високия модул на речния отток. Друга особеност в физиокогеографската обстановка е голямото почвено разнообразие. Тук са застъпени канелено - горски, чернозем - смолници, алувиални и др. почви. Голямо е видовото разнообразие на растителността. Значителна част от площта на краище е заета от склонове, много от които са опороени. Стопански усвоената площ е малка. Поселищните отношения в областта също показват някои особености. Крупният тип селища са характерни за котловините. По денудационните заравнености преобладава пръснатия тип селища. Горнотракийската низина и Тунджанската област имат различен геоложки произход. И едната и другата обаче дължат своето оформяне на седиментацията. Техните равнинни земи съчетани с преходния средиземноморски климат и алувиални почви създават отлична предпоставка за интензивно земеделие, за застъпване на разнообразни по - топлолюбиви селскостопански култури и на втори култури. Климатичните ресурси са сравнително големи. В Тунджанската област средният брой на снежните дни е между 10 и 15. Средната зимна температура е от 0 градуса до +1,2. Вегетационният период е дълъг, като през лятото и есента температурите са сравнително високи. Негативна страна на климата тук е лятното и есенното засушаване и пресъхването на много от реките. И през двете области обаче протичат водни артерии. Както в горнотракийската, така и в Тунджанската област има богат резерв от подпочвени води, с които повсемествно може да се осъществи изкуствено напояване. Почвите са леки за обработване и подходящи за различни селскостопански култури. осоговско - родопската зона е най - високата и най - планинска зона в България. Блоковата и структура е образувана от много разломи и седловини, които са обособили най - високите и дивни български планини - Рила, Пирин, Родопите, Беласица. Дългият и сложен тектонски живот на масива обясняа наличието на най - различни рудни и нерудни изкопаеми и топли минерални извори. От езаимодействието на вътрешните и външни земни сили са образували причудливи земеповърхни форми при Мелник, Стоб, Ер Кюприя и Гъбките. Изобилните валежи които падат по заравненостите на масива, подхранват през цялата година речната мрежа. Големите разлики в височините на надлъжния профил на речните долини в съчетание с валежните води създават големи енергийни ресурси на реките Арда, Асеница, Въча и др. Стъпаловидната структура, наличието на теснини и устоичива скална основа благоприятствува язовиростроенето. Високата влажност и относителната недостъпност съхранява в масива най - хубавите иглолистни гори. Високопланинските езера, приятният климат, просторните и удобни снежни плацове правят зоната привлекателна за туризъм. В физикогеографско отношение Осоговско - Родопската зона се разделя на четири области - Осоговско - Беласишка, Рило - Пиринска, Западни Родопи и Източни Родопи. Осоговско - Беласишката област обхваща планините осоговска, Влахина, Малешевска, Огражден и Беласица, голяма част от които са в пределите на Югославия. Морфоложкото им развитие се убославя най вече от дълбокия разлом по долината на р. Струма и напречните по малки разломи. Климатът е твърде разнообразен и с големи разлики в температурния и валежен режим. Обезленноста на Влахина, Малешевска и особено на Огражден е причина за бързото развитие на ерозионните процеси. Полагат се усилия за комплексни мероприятия за защита на природата в тази крайгранична част на страната и рационално усвояване на климатичните и почвените ресурси. Рило - Пиринската област е най - високата в страната. Рила и Пирин са най - популярните наши планини. Високо издигнатите им хребети имат алпийски характер. Под върховете на Мусала и Джендема в Рила, на Вихрен, Бъндеришкка чука и Тодорин връх в Пирин има следледникови езера с умайна хубост. Отвесните стени, главоломните пропасти са привлекателни обекти за туристи и алпинисти. В долинните разширения на реките сред високостволови борове има прекрасни места за младежки лагери. Денудационните заравнености и скатове на планините са отлични плацове за ски. При социализма красотата на нашите най - дивни планини стана достъпна за всички. До най - важните планински пунктове към високите планински върхове на Рила и Пирин има прокарани пътища. Много хижи и почивни домове дават подслон и възможност за пълен отдих на хиляди трудещи се.