Население и трудови ресурси на България
Населението е основен фактор за развитието и териториалното разположение на производителните сили. В това отношение най - голямо значение имат трудовите ресурси с своята квалификация и трудови навици. Населението оказва голямо внимание върху производствената и териториалната структура на стопанството и като потребител на продукцията чрез своите материални и духовни нужди. Населението създава и материалната култура на страната В този смисъл то до известна степен само създава някои основни съставки на окръжаващата го среда. Взаимоотношенията на обществото с природата са неотменими. Техният характер е в зависимост от степента на развитието на производителните сили, от производствените отношения и от основната цел на обществено - икономическите формации. Населениетона България, неговият народностен състав, брой и разпределение е резултат на историко - икономическото развитие. Многовековната и бурна история на страната е оставила трайни следи върху населението. Народностен състав. Населението на страната е предимно българско. Българите съставляват над 88% от общия брой на населението. Българският народ е миролюбив и трудолюбив. Той има ценни приноси в съкровищницата на материалната и духовната култура на човечеството. При социализма икономическото и културното състояние на членовете на обществото зависи от техния съзнателен и производителен труд. Човекът в социалистическото общество се цени не в зависимост от произхода му, народноста му, или верска принадлежност а по трудовата му дейност. Турците са най - многобройната малцинствена група в България. Живеят предимно в Лудогорието и Източните Родопи. Циганите живеят обикновено на малки уединени групи в някои градове и села - София, Сливен, Лом, Ст. Загора и др. В България има арменци, които са се заселили в големите ни градове. Малко гърци и руси има в селищата по черноморското крайбрежие евреи - в най - големите ни градове. Конституцията на република България гарантира пълни права на народностните групи - главно условие за морално - политическото единство на българските граждани. Движение на населението. То обхваща широк кръг от въпроси - естественият прираст, преселванията и изселванията, емиграцията и имиграцията. Естественият прираст изравнява възпроизводството на населението. Раждаемостта се определя от демографски и социалиликономически фактори. От първата група фактори най - важни са сключените бракове, а от втората група - обществено - икономическите условия. В условията на капитализма за дребното частнособственическо селско стопанство нуждата от работна сила налага раждаемостта да бъде висока. Освен това продължаването на рода при високата детска смъртност не е било гарантирано с едно, пък дори и с две деца. При социализма тези предопределящи високата раждаемост в миналото фактори фактически отпаднаха. За намаляване на раждаемостта се появиха нови фактори и условия - като емаципацията на личността, прякото заангажиране на жената в общественополезен труд, бурното разместване на населението и бързото развитие на урбазиционните процеси. В страната раждаемостта от няколко години, макар и бавно, се увеличава, през 1970 г. тя бе 16 %. През последните години раждаемостта в градовете е по - голяма, отколкоти в селата. Най ниска е раждаемостта в аграрните райони, от които значителен брой младо население се изсели. Смъртността като слабо явление се обуславя от различни причини - икономически, жизнено равнище, условия на работа, медицинско обслужване, воини, бедствия. Тя зависи също от възрастовия състав. В резултат на подобрените условия на живот, на безплатното медицинско обслужване смъртността у нас значително намаля. Средната продължителност на живота на населението в България е 70 години. Естественият прираст у нас през 1970 година е 7,2. Поради специфичните икономически и демографски условия в различните части на страната естественият прираст показа твърде големи различия. За да се усигури възпроизводство на населението, необходимо е средният брои на децата в едно семейство да бъде най - малко три. Върху броя на населението в България значително влияние са оказали масовите преселвания и изселвания и честите териториални промени. Например след усвобождението голяма част от турското население напусна България. Масови преселвания настъпват по време на Балканската война и след нея, Първата световна война и др. През последните 20 г. нарастването на населението се определя главно от естественото увеличение. Общият брой на населението на България е 8 565 000 ж. - 1971 г. Към 1990 г се очаква броят на населението в България да достигне 9 525 000 ж. Възрастовата структура на населението разкрива съществени демографски особености на населението. От тях зависят естественият прираст и трудовите ресурси. От хода на раждаемостта и смъртността във възрастовата структура на нашето население настъпват непрекъснато изменения. Трудови ресурси. В зависимост от възрастта населението исловно се дели на трудоспособно - между 16 и 60 години за мъжете и 16 и 65 години за жените, подтрудоспособно - до 16 г. и надтрудоспособно - над 55 години за жените и 60 години за мъжете. трудовите ресурси са трудоспособните които съставляват над 58% от населението, и заетите в под - и надтрудоспособна възраст. Освобождаването на работа сила от селското стопанство и ускорената индустриализация наложиха значителни съсредоточавания на трудови ресурси в градовете. Ако количеството на трудови ресурси се определя от броя на населението в трудоспособна възраст, то тяхното качество зависи от образуванието и квалификацията им. С цел да се повиши квалификацията на нашата страна се въведе такава образувателна система, която усигурява основно и задължително основно и безплатно средно и висше образувание. Държавата поема възпитанието и образуванието на подрастващото поколение от детската градина до висшето учебно заведение.