Тя обединява производството на горива и електроенергия. През последните години настъпиха големи промени в структурата на енергетиката. Измененията на енергийният баланс ще продължат. Непрекъснато ще се увеличава относителният дял на течните горива и на природния газ за сметка на преди всичко на въглищата. Добив на въглоищата. Той има Той има решаващо значение в енергийния баланс на страната. От общото количество на изкопаемите горива въглищата по калоричност заемат над 95%. Добивът на въглища в България започса от 1879 г. до 1939 г. той се увеличава бавно. В края на капиталистичвеския период са добити едва 2,2 млн. т. При социализмът въгледобивът се разраства бързо. Започва експлоатация на нови въглищни басейни. Въвежда се високоппроизводителна техника. Нуждите от висококачествени въглища налагат внос, които се извършва от воден път от СССР. Въглищата в България се използвуват предимно в промишлеността, главно за производство на електроенергия, за отполение и др. В България се добиват четирите вида въглища. През последните години в структурата на въгледобива настъпи голямо изменение. Все по - голям дял заема лингнитът. Намалява добивът на кафяви, черни и антрацитни въглища. Лигнитните въглища се използвуват главно за електродобив. Най много лигнит се добива в Марбас Изток, в Софбас, а също габер. С вноса на по - ефективни енергоносители добивът на лигнит в България ще намалява. Кафявите въглища намират най - широко приложение. От 1060 г. насам добивът непрекъснато намалява. Все още от голямо значение си остава въгледобивът в Пернишкия басейн. Разширява се експлоатацията на Бобовдолския, Черноморския и Пиринския басейн. Териториалната концентрация на добива на кафяви въглища в Югозападна България дава голямо отражение върху развитието на промишлеността. Черните въглища се използвуват за производство на кокс. Поради ограничените запаси и тежките геологически условия добивът им намалява. Най = голямо количество на черни въглища се добива в Балканбас. Антрацитните въглища намират приложение изключително в промишлеността. Добивът им намалява. Най много антрацит се добива в Свогенският басейн. Вносът на твърди горива е най - рационален, когато се иползвува в прибрежните райони за промишлени цели. Нефтодобив. За енергетиката на страната все по - голямо значение придобива нефтодобивът. Главно експлоатационна база се очертава Плевенско. Отново се разраства нефтодобивът и от находището при Тюленово, Балчишко. Огромните нужди от нефт сега се задоволяват предимно с внос от Съветския съюз. Енергетично значение има и земният газ, добиван край село Деветаки, Ловешко. Производство на електроенергия. В енергетиката на страната най - голямо значение има електропроизводството Електроенергията е най - съвършената енергия за промишлени и битови нужди. Тя лесно се трансформира в механична, топлинна и светлинна. С нейното бързо и екективно пренасяне се избягва транспортирането на обемисти и тежки енергоносители - въглища, нефт и др. Електропроизводството има извънредно важно значение за формиране на териториално производствените съчетания. Парната електроцентрала с директни електропроводи, паропроводи и топлопроводи осигурява промишлени и други стопански предприятия, жилищни сгради, с по ефтина електроенергия, технологическа пара и толла вода. Ето защо тя става и мощен фактор за ускорено стопанство на прилежащата и територия и има голямо районообразуващо значение. В условията на буржоазното господство електропроизводството беше изостанало. изградени бяха няколко десетки, дребни електроцентрали, които през 1939 г. са произвели 266 млн. квтч електроенергия или по 42 квтч средно на жител. При социализма развитието на териториалното разпределение на електропроизводството коренно се измени. Усвояват се ефективни енергоносители. В сравнение с миналото темповете на ежегодния прираст са многократно по - големи. Изграждат се мощни електроцентрали с 50, 100 - 200 - 500 и над 500 мгвт инсталирана мощност. През полседните години се наблюдава тенденция на изместване центъра електропроизводството от запад на изток. Изгражда се единна електропроводна мрежа. По - такъв начин се осигуряват с необходимата мощност и онези райони, в които недостатъчно е развито електропроизводството. Видове електроцентрали. У нас електроенергията се произвежда в ТЕЦ, ВЕЦ, ПАВЕЦ, ДЕЦ, АЕЦ. Различията в електроцентралите се основават на техните енергоносители, които от своя страна изискват свойствен производствен процес. От тук произтичат и разликите в себестойността на произвежданата електроенергия. Топлоелектрическите централи имат най - голямо значение за електропроизводството. Те осигуряват около 90% от електроенергията на страната. По конструкция Тец биват кондензационни и топлофикационни. Първите се местоустановяват главно при горивата, а вторите при потребителя - град, промишлени селища или голям завод.