Химическа промишленост. Тя е нов перспективен отрасъл на нашата промишленост. Химическата промишленост създава нови суровини, нови материали, нови горива, производства с нови непознати от стопанската история потребителски стойности. Съвременната химия създава нови технологи, които изпълняват по съвършено ролята на каквито и да било оръдия на труда, произведени в машиностроенето. С право химическата промишленост се счита за авангард на научно техническата революция. С право химическата промишленост се счита за авангард на научно - техническата революция. Нашата химическа промишленост се развива в чвтири основни направления - нефтохимия, производство на изкуствени торове производство на пластмаси и каучокови изделия и фармацефтична промишленост. Нефтохимическата промишленост е най - новото но най перспективното направление, чието начало се сложи с построяването на нефтохимическия комбинат край Бургас. Предимствата на нефтохимическата промишленост се дължи на сравнително втините и суровини - нефт и земен газ. За тяхното проучване, добиване, транспортиране и пъевична преработка не се налага големи разходи. Нефтът и земният газ при това са много богати суровини. От тях се получават над 1000 продукта от всичко 1600 за цялата химическа промишленост. Чрез органичния синтез се създават синтетични влакна и каучук, пластмаси и перилни препарати. На основата на произведените в Бургаския комбинат синтетични влакна се произвеждат полиамидните влакна, които в пропорция с памучни или вълнени влакна дават голям асортимент от тъкани, отличаващи се с голяма трайност, немачкаемост и финност. нашите нефтохимически комбинати произвеждат големи количества пластмаси. Техните качества ги правят подходящи заместители на метал и дървесина в строителството. Важни продукти на нефтохимическата промишленост са горивата и техническите масла. На тази основа нефтохимическите комбинати в Бургас, Плевен и Свищов са в тесни производствени връзки с много текстилни и химически предприятия. Към 1975 г. преработвателните мощности на нефтохимическата промишленост ще нарастнат значително. Главна производствена база ще бъде Бургас, откъдето с нефтопровод ще бъдат свързани карнобат, Пловдив и други големи консумативни средища на нефтопродукти в Южна и Североизточна България. производство на изкуствени торове и соди. То може да се нарече пионер на модерната химическа промишленост в България. Нейното начало се постави с изграждането на Азотноторовия завод в Димитровград. В последно време изходната суровина за азотните торове са мазутът и земният газ с което значението на лигнитните находища за разположение на азотно - торовите заводи намалява. Голямо влияние се отделя на сложните торове. Главни средища са Враца, Ст. Загора, Девня, Димитровград. В Девня е съсредоточено нашето производство на сода. След построяване на новия голям завод при Девня България ще дава около 10% от световното производство на сода. Производството на пластмаси, каучук и други изделя се застъпва нашироко. Най - големите предприятия за пластмасови изделя са в София, Плевен, Пазарджик и Кула. Пластмасите и синтетичния каучук са нови и с извънредно широко приложение суровини. Пласмасите са ефективен заместител на метали и дървесина. Ето защо планира се тяхното производство през 1975 г. да достигне 250 - 300 хиляди тона. Химическата промишленост с производството на синтетични влакна и изкуствени влакна не само че създава много ценни и ввтини текстилни суровини, но предизвиква нови мощни и постоянни производствени връзки на тези градове с всички главни центрове на текстилната ни промишленост. Фармацефтичната промишленост обединява дейността на предприятията за лекарства и парфюмерия. Нейната продукция намира широк прием както на вътрешния, така и на външния пазар. лавни средища са София, Разград, Пловдив, Троян, Ст. Димитров, Пещера. Дърводобивна промишленост.
Тя има твърде големи различия по условия на развитие и териториално разположение. Стихийната експлоатация в миналото и инасяне на огромни количества дървен материал за Германия поставиха поставиха през затруднения нашето горско стопанство. Наложи се залесяване на опороени и обезслесени терени и подбрана сеч. Най - важни райони на дърводобив са западните Родопи за иглолистна дървесина и Стара планина и Средна гора за широколистна. Най големите и горски промишлени стопанства са Пещерското, Велинградското, казанлъшкото и Троянското. През последните години поради нарастване на нуждите значителни количества дървен материал се внасят от СССР.