Хранително - вкусовата промишленост произвежда жизнено необходими за човека хранителни продукти - брашно, месо, захар, масло, консерви и др. В производствената и структура и в формите на нейната организация през последните години настъпиха големи промени. Докато в миналото господствуващо положение в нея имаше тютюновата. мелничарската и маслодобивната промишленост, сега с най голямо значение е месопреработвателната и консервната. Малките занаятчийски предприятия отдавна са закрити. В системата на хранително - вкусовата промишленост работят големи механизирани предприятия. В сравнение с 1939 г. общо продукцията и е увеличена 14 пъти. Тя дава около 30% от нашия износ. Хранително - вкусовата промишленост обединява голям брой подотрасли. Едни от тях преработват първични селскостопански суровини - мелничарска, захарна, маслодобивна, консервна, тютюнева. Други преработват селскостопанскисуровини, които вече са претърпели една преработка - производство на захарни и тестени зделия, на цигари и др. Отделните подотрасли на хранително - вкусовата промишленост имат големи технико - икономически особености, поради което и принципите на тяхното териториално разпределение са различни. Производстово на захар например се разполага в близост до суровините, а на захарни изделия до консумативните центрове и др. Основни подотрасли за хранително - вкусовата промишленост в България са месната, консервната, мелничарската,тютюневата, млекопреработвателната, маслодобивната, захарната и винодобивната. Месната промишленост сега е модерно устроена. Изградени са нови месокомбинати които със съвременна техника подготвят месото за консумация и оползотворяват всички отпадъчни продукта. Има две тенденции в месторазположението на месокомбинатите - в животновъдните райони и при консумативните средища. В условията на соиализма тези тенденции не се противопоставят, а се съчетават. Така например да се съхрани превозът на живи животни на големи разстояния, месокомбинати се построиха в Тулбухин, Русе, Враца, Червен бряг и др. За големите консумативни средища се превозва охладено, замразено месо и сухи колбаси. За да се задоволи голямата нужда на столицата от прясно месо и пресни колбаси, налага се превоз на живи животни от Северна България до месокомбината в София. Консервната промишленост е на първо място по броя на заетите работници и на второ по величина на обшата промиплена продукция. Произвежда широк асортимент плодови и зеленчукови рибни и месни консерви, сокове, конфитюри, желета, пулпуве. Производствената и териториалната структура на консервната промишленост е в зависимост от териториалното разпределение на суровините. Те са обемисти, развалят се бързо, поради което не могат да се превозват на големи разстояния. Преработката им се извършва в предприятия, построени близо до суровините - Кричим, Пловдив, Плевен, Пазарджик, с. Огоста, Видин, Русе. Общото количество на консерви в сравнене с довоенното производство е 30 пъти по - голямо. Огромните количества разнообразни и качествени, голямото търсене на консерви, конфитюри, сокове и други у нас и в чужбина очакват различни перспективи на нашата консервна промишленост. Мелничарската промишленост е един от най - старите клонове на нашата промишленост. При капитализма бе изградена гъста мрежа от мелници която доведе до крайно несъответствие между техния капацитет и производството на зърнени храни. От няколко хиляди сега в България има 30 държавни и няколко десетки мелници подчинени на съветите. Обща тенденция е малниците да се изграждат в консумативните средища, въй като зърното по - лесно се превозва и по - дълго се съхранява, отколкото брашното. Най - големите центрове на мелничарската промишленост са София, Червен бряг, Русе, Бургас и др. Тютюневата промишленост е традиционна за нашата страна. България се специализира в международен мащаб. Големи количества преработени тютюни и тютюневи изделя се изнасят в социалистическите и в много капиталистически страни. Тютюневата промишленост ангажира голям брой работници, в това число и много жени. Т'т'невата промишленост има производствен цикъл с два етапа - първична обработка на тютюна и производство на цигари и пури. В миналото предимно се разви първичната обработка, като голяма част от тютюна се изнасяше в полупреработено състояние. Работния сезон на тютюноработниците бе кратък, което често ги обричаше на безработица, глад и мизерия. Не случайно тютюнеработниците бяха така активни в борбата срещу капитализма и фашизма. През последните години тютюневата промишленост се модернизира. Първичната обработка се извършва в тютюнонопроизводителните райони. Най големите ферментационни заводи са в Благоевград, Хасково и Ст. Димитров. Производството на тютюневи изделия цигари и пури се насочва повече към средищата на работната сила и потребителските райони и центрове - Пловдив, Хасково, Ст. Загора, Плевен, Видин, Шумен.