Огромно е значението на зърнопроизводството. То осигурява хляба за хората и суровини за хранителната промишленост. Зърнените храни са главен фураж за селскотопанските животни и значително перо за нашия износ. В България има много благоприятни климатични и почвени условия за зърнопроизводството. Есенните и ранните пролетни дъждове улесняват сеитбата на зърнените култури. Валежите през май и юни гарантират нормалната им вегетация, а високите летни температури - узряването им. На зърнените култури неблагоприятно се отразяват летните засушавания, градушките и безснежните зими, когато при ниски температури посевите понякога измръзват. Върху териториалната структура, а също така и на средните добиви силно влияние оказват организацията на производството, модерната агротехника, трудолюбието и модерният производствен опит на нашият селянин. Производството на пшеница има най - голямо значение в растениевъдството. Пшеницата е основната шитнозърнена култура. Нейните абсолютни площи и относителни размери непрекъснато намаляват. Благодарение на научната организация на зърнопроизводството средните дбиви се повишават, като в сравнение с 1939 г. абсолютното производство е увеличено до 30%. Главен пшеничен район е дунавската равнина. Най - високи успехи успехи в производството на пшеница имат добруджанци. Специализирани в това производство са и Старзагорско, Ямболско, Новозагорско и Бургаско. Производството на царевица е на второ място по значение на зърнопроизеодството. Тя е главна храна за селскостопанските животни. За фураж се използвува и нейната зелена маса, поради което царевицата се отглежда и като втора култура. Тя е и основна суровина за производството на гликоза, спирт и други продукти. аревицата заема около 30% от посевните площи, на зърнените култури а дава над една трета от зърнопроизводството. Най - високи са добивите от напояваните площи в Дунавската равнина. Ечемикът е на трето място по значение. Освен за фураж известни количества се използвуват за производства на бира.