Производство на технически култури непрекъснато се увеличава. Най - широко разпространене в България има слънчогледът, захарното цвекло, тютюнът и памукът. Тютюнопроизводството има най - голямо стопанско значение. Чрез тютюна се оползотворяват бедните на хумус, по богати на калий почви. Основни сортове на тютюн са ориенталските дребнолистови. Напоследък се увеличава и производството на едролистни сортове. Тютюнопроизводството е съсредоточено в три района - Източнородопски, Северобългарски и Пирински. Слънчогледът е основната маслодайна култура у нас. Отглежда се главно в Юмболско, Старозагорско, Бургаско и Тулбухинско. Концентрацията и специализацията на селското стопанство наложи тази култура да се застъпи вместо в 750 в 550 стопанства, като размерът на сланчогледовия масив е средно от 4000 до 6500 дка. Маслодайната роза прославя България в целия свят. По площ на розовите си градини нашата страна е на първо място в света. От декар се получава по 100 - 200 кг розов цвят, а 1 литър розово масло се произвежда от 2500 - 3000 кг розов цвят. Най широко розови градини се култивират в кутлувините на Карлово и Казанлък, които заслужено се наричат Розова долина. Захарното цвекло е основна техническа култура. СЛед преработка от него се получава захар, а също и цвеклови отпадъци които се използвуват за фураж и за производство на спирт. За захарното цвекло в България има добри условия. С увеличаването на нуждите от захар за пряка консумация и за хранително - вкусовата промишленост през последните години значително площите и производството на захарно цвекло. Най високи са добивите на Дунавската хълмиста равнина и Бургаската низина където се получава 80% от птоизеодството на захарното цвекло. В системата на АПК териториалното разположение на цвеклопроизводството ще претърпи големи промени. Докато сега производството на цвекло е застъпено в 468, то занапред, то занапред ще се произвежда само 70 ТКЗС, а средният размер на нивите, заети с цвекло. ще бъде 9000 дка. Памукът е важна за България влакнодайна култура. След известни колебания са регулирани на около 450 хиляди дка като производството варира между 40 - 50 хил. То е застъпено предимно в Хасковски, Старозагорски и Ямболски район.