Югозападният район заема западните дялове на Средна и Южна България. На запад той достига границите с Югославия а на юг границата ни с Гърция. На север района обхваща част от Стара планина с Ботевградския край а на изток - земите до линията Копривщица, Костенец идо река Доспад и Родопите. Ревлефът представлява гъста мозайка от планини, котловини, проломи и речни долини. На север е западна Стара планина. Средната част на района е заета от Люлин, Витоша, Ихтиманска Средна гора, Осоговска планина, Рила и др. а южната му част - от Пирин и пограничните планини на запад от Средна Струма. Планините благоприятствуват развитието на горското стопанство, туризма и животновъдството. В поречията на искър, Струма и Места са разположени много плодородни котловини, като Софийската, Радомирксата, Кюстендилската, Санданско - Петричката и др. които улесняват развитието на селското стопанство и транспортната мрежа. В района има барит и флуорит които се използуват в химическата, металургичната и други промишлености. Големите находища на варовици сиенит, монцонит, гранит  и мрамор. В района има многобройни минерални извори. Те са солидна база за развитието на балнеоложкото дело и оранжерийното зеленчукопроизводсто. Най ценни са изворите в и около София, Кюстендил, Благоевград, Симитли и в Санданско - Петричкото поле. Високите планински пасища в Стара планина, Рила и Пирин са ценно богатство но те все още не се използвуват пълноценно. Преди девети септември в района преобладаваше селското население. Днес с развитието на шромишлеността се създадоха нови градски селища - Елин Пелин, Сливница, Драгоман, Годеч, Своге, костенеж, Рила, Якоруда, Белица, Бобов дол и Симитли и се измени структурата на населението в градско. Промишленост. Когато София става столица на капиталистическа България, тук започва процес на концентрация на капиталите. София се очертала като най - голямо промишлено средище в страната и то предимно на леката промишленост, която е носела бързи печалби. За бързото икономическо развитие на столицата допринесла и близостта и до въглищния и енергодобивен център Перник. В Перник се развива дребно металообработване и машеностроене, а в селищата около Рила и Пирин - дърводобив и дървообработване. При социализма поради правилното използуване на наличните енергоизточници, квалифицирана работна сила и много изгодното транспортно положение на района, икономическата му структура се измени в полза на промишлеността.