Агинската степ е степна равнина, която се простира на 100 км в южната част на Забайкалския край. Разположена е в междуречието на реките Ага и Онон.
Северната част на Агинската степ представлява високо каменисто плато с наклон към река Ага. В южната част на степта се простират ниски хълмове, съставляващи водораздела между реките Ага и Онон.
В днешно време голяма част от Агинската степ е разорана. С цел съхранение и възстановяване на естествените степни и водни екосистеми в Агинската степ на територията на Агинския район през 2004 г. е създаден държавният резерват “Агинска степ”.
Между хълмовете на резервата “Агинска степ” са пръснати малки солени езера, в чиито горчиво-солени води има наличие на сулфат, хлорид и карбонат. През по-сушавите години много от езерата се превръщат в солени блата, които се виждат отдалече сред степта подобно на белоснежни петънца.
По време на влажните периоди в годината в пределите на резерват “Агинска степ” могат да се преброят до 40-45 езера, а по време на суша техният брой намалява до едва 10-15 езера. Силно спада и нивото на водата в най-големите езера в района – Ножий и Кункур. При по-драстично засушаване най-голямото езеро Ножий (с площ от 16 кв. км) се разпада на няколко по-малки езера. Бреговете на езерата са отрупани с различни видове степна растителност, като 17 вида от тях са включени в Червената книга като защитени.
Многото езера в Агинската степ привличат стотици ята водни птици, особено в периода на есенно-пролетна миграция. Водната растителност, както и комарите и мухите представляват богата храна за птиците. Най-голямото “птиче богатство” в района са жеравите – на територията на езерата в Агинската степ живеят повече от 3000 жерави.
Степните езера в резервата имат изключително голямо балнеологическо значение. Бреговете и дъната на езерата са покрити с дебел слой черна утайка. Тази утайка в съчетание със сулфатно-магнезиевата вода традиционно се използва от местните жители за лечение на различни болести.