Арджешул е река в Румъния, която е ляв приток на река Дунав. Дължината на Арджешул е 350 км, общата площ на водния басейн възлиза на 12 600 кв. км. Началото си Арджешул води от планинския масив Фъгъраш. Реката е неплавателна.
На брега на Арджешул, в южната част на Карпатите, е построен град Куртя-де-Арджеш, историческа столица на княжество Влахия. Названието на града се превежда като “Дворът на Арджешул”. В катедралата на епископията са запазени тленните останки на древни владетели.
Най-големите забележителности на Куртя-де-Арджеш са: руините на княжеския дворец от XIV век; църквата “Свети Никола”, построена през 1352 г.; епископската църква от XVI век. Сред тях най-известен е манастирът “Свети Никола”, издигнат от владетеля на Влашкото княжество Нягое I Басараб. Манастирът се слави с нетрадиционните си архитектурни решения, в които чувствително се намесва турско влияние.
Най-големият град, разположен на река Арджешул е Питешти. По течението на Арджешул е изграден и големият язовир Видрару, от който се образува езерото Видрару.
В края на XIV век в долината на река Арджешул се води епично сражение. Владетелят на Влашкото княжество Мирчо Стари посреща тук многохилядната турска армия на султан Баязид, нахлул във владенията му. След като води дълга и изтощителна “партизанска” война с цел да отслаби отрядите на османците на ключови места, княз Мирчо Стари провежда решителната битка по течението на река Арджешул, в местността Ровине. Мястото е стратегически удобно, теренът е блатист, а отделните малки горички пречат на турските орди да използват пълния капацитет на числеността си. Решаваща роля в битката в долината на река Арджешул изиграват влашките стрелци, които с лъковете си редица след редица покосяват турските войници. След като армията на султан Баязид била отслабена, влашката кавалерия атакувала яростно и отблъснала османската армия към Дунав. Княз Мирчо Стари загива в битката, но името му живее в балканския фолклор, в който е известен като Марко Кралевич или Крали Марко.