Арменското плато, известно още като Арменската планинска земя, представлява планински район в северната част на Западна Азия. То е средното по големина сред трите азиатски плата. На запад, без остри граници, Арменското плато преминава в Анадолското плато, а на изток се среща с Иранското плато.
Самото си название Арменското плато получава във връзка с историческата област в района, която играе важна роля при формирането на арменския народ.
Голяма част от територията на Арменското плато се намира в пределите на съвременна Турция и Армения. Към Арменската планинска земя се отнася също така и северозападната част на Иран, южните територии на Грузия и западните предели на Азербайджан. Общата площ на Арменското плато възлиза на 400 000 кв. км.
Релефът на Арменското плато се състои от високи планински хребети, вериги от вулканични конуси и отделни изолирани затихнали вулкани. Най-високият връх на платото е Голям Арарат с височина от 5165 метра. На него има целогодишна непрекъсната дебела снежна покривка. Други високи върхове на Арменското плато са Сипан (4434 м), Арагац (4090 м), Малък Арарат (3925 м), Капутджух (3905 м).
В наши дни голяма част от Арменското плато представлява скалиста пустош, лишена от растителност. В древността обаче районът изобилства от гъсти горски масиви. Плоските котловини на Арменското плато отчасти са покрити със степна и полупустинна растителност.
Съществуват исторически писмени паметници, че Арменската планинска земя е заселена още от античността. Според някои учени именно в тази област за първи път в света е изобретена технологията на топлинна обработка на желязото.
Арменското плато е родина на индоевропейските народи. Планинският район се явява важен военно-стратегически пункт в древни времена. Владеенето на Арменското плато става причина за избухване на кръвопролитни войни между държави от Средиземноморието и Близкия Изток много векове преди Христа. Араратската равнина от своя страна представлява важен търговски път между Изтока и Запада и също е обект на желание от много воюващи страни.