Афионкарахисар е град, разположен в западната част на Турция. Той представлява административен център на едноименния вилает. Населението на Афионкарахисар възлиза на около 130 000 души.
Градът е известен като селскостопански производител на опиум. Сред най-развитите занаяти в Афионкарахисар е килимарството.
Първите исторически сведения за селището се отнасят към времето на съществуване на Хетското царство (средата на II-то хилядолетие пр. Христа) – могъща древна държава в Мала Азия, създадена от хетите. В по-късните векове град Афионкарахисар влиза във владенията на Фригия и Лидия и попада под властта на приемниците на Александър Македонски. През годините на управлението си от римляни и византийци градът е известен под името Акроин.
През 739 г. районът на днешния турски град Афионкарахисар се превръща в сцена на голяма битка. Византийската войска под личното командване на цар Лъв Исавър (Лъв Сириец) и неговият син Константин разгромяват многочислена арабска армия, нахлула във владенията на Византия.
В началото на XIII век Афионкарахисар става част от Иконийския султанат –средновековна държава на селджукските турци в Мала Азия. Селището се превръща в солидна непревземаема крепост, тъй като именно в Афионкарахисар султанът пази хазната си. Градът е преименуван на Хисар-и Девле, което в превод означава “Замъкът на господаря”. През следващите столетия градът преминава към османската империя и отново променя името си – сега той се казва Карахисар-и Сахиб или “Градът на Черната крепост”. Названието си той получава заради огромната селджукска крепост, построена от черен камък, която се издига на височина 235 метра над града.
В първото десетилетие на XIX век територията на Афионкарахисар е заселена от тюрки (75 406 души), азербайджанци (4812 души) и гърци (1200 души). През 1921 г. градът става арена на друга голяма битка – ключово сражение от хода на гръцко-турската война.
Съвременното име Афион се превежда от турски като “опиум”. С него градът се сдобива поради факта, че в околностите му се отглежда мак, който служи за приготвянето на лечебни препарати.