Във века на нанотехнологиите изглежда странно, дори направо невъзможно, че на планетата все още могат да съществуват места, които и до ден днешен не позволяват да бъдат подробно изследвани. Оказва се, че всички знания и постижения на човечеството могат да се окажат безсилни пред природата и нейното могъщество. Такова място е великата река Брахмапутра, която мие бреговете на Индия, Китай и Бангладеш. Брахмапутра е една от най-големите реки в Южна Азия.
Брахмапутра извира от Тибетското плато и се влива в Бенгалския залив. В горното си течение реката минава по тектонска падина между Хималаите и Трансхималаите. Дължината на Брахмапутра е 2960 км, а общата площ на басейна възлиза на 935 000 кв. км. Средният годишен отток на реката е 12 100 кубични метра в секунда. Брахмапутра и Ганг образуват една от най-големите делти на Земята.
Името на реката на санкскритски означава “синът на Брахма”. Така се нарича тя в Индия и под това название е отбелязана в съвременната география. Във всяка от останалите страни обаче реката е известна под различно име. В Бангладеш тя се казва Джамуна, а в най-мистичната и загадъчна част на Китай – Тибет, реката носи названието Цангпо.
Брахмапутра е река, която никога не е била покорена от никой изследовател. До миналия век дори целият й маршрут не е бил известен. Основна причина за това е великият “смъртоносен” завой, който река Брахмапутра прави при преминаването през най-дълбоката в света клисура Диханг в Хималаите. На това място реката променя посоката си на 180 градуса, като рязко преминава от северо-изток на юго-запад.
Река Брахмапутра има голямо икономическо значение за Китай, Индия и Бангладеш, през които протича. Водите на реката щедро поливат култури като ориз, памук и тютюн. Бреговете на Брахмапутра са богати на горски ресурси, включително скъпоценното тисово дърво. Археологически разкопки по поречието на река Брахмапутра разкриват останки от глинени съдове, датиращи от неолита.