Брашов е най-старият град в Румъния. Той е разположен в самото сърце на страната и е известен още под прозвището “румънският Залцбург”. Готическите квартали на стария град правят силно впечатление на туристите. Особено важно място сред историческите паметници заема знаменитата Черна църква, най-големият религиозен храм, разположен на територията между Виена и Истанбул.
Още в началото на XIII-ти век саксонците колонизират Брашов. Произходът на селището се губи в тъмния период на Средновековието. Първите писмени сведения за град Брашов датират от 1235 г. Тогава той е известен под името Корона. В по-късни документи градът е наричан Браско, Брасо, Стефанополис, Кронштадт, докато най-накрая започва да се споменава само под името Брашов.
Поради стратегическото си географско положение и силните връзки с Молдова и Влашкото княжество градът с уверени темпове развива икономиката си и се превръща в един от най-важните центрове в цяла Трансилвания. Брашов е и търговско средище на българи през епохата на Възраждането.
Най-известната забележителност на град Брашов е Черната църква. Това е лутеранска църква, издигната в югоизточна Трансилвания. Храмът е построен от саксонците и е издържан в готическия стил, на който е подчинен целият град Брашов. Черната църква е с дължина 89 метра и височина 38 метра. На камбанарията й се извисява шесттонна камбана, най-голямата в цяла Румъния. Църквата разполага с уникален по рода си орган, създаден през 1839 г. от майстора Карл Бухолц. Друго изключително притежание на Черната църква е богата колекция от анатолийски килими, изтъкани от търговци през средните векове.
Черната църква представлява образец на късната готика: базилика от три нефа, разположени на еднаква височина. Първоначално тук се извършвали католически богослужения, които се прекратяват в периода на Реформацията, когато под влияние на проповедите на Йоханес Хонтерус все повече хора обръщат поглед към лутеранството. Днес пред Черната църква се издига паметник на реформатора Хонтерус. Храмът е почти напълно разрушен от австрийските войски по времето на Великата Турска война. Именно през тези години църквата добавя към името си прилагателното “черна”. През 1689 г. тя е изгорена, а години след това реставрирана като във фасадата й са направени значителни промени в бароков стил.