Долината на смъртта е пустиня намираща се в Източна Калифорния. Това е най-ниската, най-сухата и най-горещата зона в Северна Америка. Басейнът Бадуотър е точката на най-ниската кота в Северна Америка (85 м под морското равнище). Тази точка се намира на 136 км югоизточно от планината Уитни, която е и най-висока точка в тази част на Щатите със своите 4 421 м. Фърнас Крийк намиращ се в Долината на смъртта държи абсолютния рекорд за най-висока температура на въздуха (56.7 ° С) измерени на 10 юли 1913 г.
Точното местоположение на долината е на границата между Калифорния и Невада, на изток от планините Сиера Невада. Долината на смъртта е Национален парк, обхващащ пустините Мохаве и Колорадо. Най-високата точка в Долината на смъртта е Телескоп Пийк, намиращ се в планината Панаминт с височина от 3 366 м.
Долината на смъртта е един от идеалните примери за сложна геоложка конфигурация. Тя се намира в ниската южна част наречена Уолкър Лейн, през която тече на север р.Орегон. Долината представлява права латерална система включваща голям брой разломи. В Долината на смъртта също така се срещат голям брой солници. Според сегашни геоложки експерти, долината е образувана по времето на плейстоцена от вътрешни езера известни под името Манли. Повечето езера от тази голяма водна верига с времето са пресъхнали. Водата се е изпарила, оставяйки изобилие от натриеви соли и боракс.
Исторически факти за долината
Долината на смъртта е дом на индианското племе Тимбиша. Името на племето идва от думата "tumpisa", която буквално се превежда като боя от рог. Това е цвят червена охра, който са извличали от глината открита в долината. Все още има племена, които обитават местността Furnace Creek. Долината получава своето име по време на златната треска в Калифорния през 1849 г. 13 човека загиват в една от първите експедиции през 1850 г., след като са били открити злато и сребро.