Най-основното за река Замбези

Река Замбези бива именно онази река, която образува едно от най-внушителните природни богатства в Южна Африка и на планетата, а именно чудния водопад Виктория. Формираното по течението на реката чудо на природата, изумяващо с безупречната си красота и опиянение, носи името на кралица Виктория, като за кръщелник на водопада се спряга пътешественикът Д. Ливингстън.

Разположен между две държави, а именно Замбия и Зимбабве, водопадът Виктория се състои от четири отделни части, носещи доста интересни и дори страховити наименования като например Главен водопад, Дъга, Източно и Дяволско перде. Дължината му е около 1.7 метра, което го прави най-обширният водопад в световен мащаб.

Замбези е определена не само като най-дългата река, която се влива в Индийския океан, но и като четвъртата по дължина в Африка. Площта на басейна на африканската река е приблизително 1.40 млн. кв. км, което може да се сравни с половината на река Нил. Цялата дължина на река Замбези достига изключителните 3 540 км.

Реката води началото си от платото, наречено Лунда, намиращо се в северозападните части на Замбия, като започва своето течение от Ангола, след това преминава през Намибия, Ботсвана, пресичайки отново Замбия и Замбези, и накрая завършва пътешествието си в Индийския океан, в който се влива чрез колосална делта, чиято площ надхвърля 880 кв.км.

Африканската река още служи като естествена граница на Замбия с Зимбабве и Намибия. Основните язовири, принадлежащи на река Замбези, са: Кариба и Кахора Баса. Долното течение на реката, широко около 8 км, всъщност представлява единственото място, което позволява корабоплаване. Сред по-големите градове, през които преминава реката, спадат Тете, Монгу, Ливингстън и други.

Река Замбези има няколко притоци, а именно: Куиндо, който всъщност представлява десният ѝ приток, и Кафуе, Шире, както и Луангуа, които съответно са нейните леви притоци.

Водопадът Виктория разделя реката в горната и средната ѝ част. Интересен факт за африканското величие е, че местните го наричат "Моси-Оа-Туния", което в буквален превод означава "гърмящ дим".