В растителнозащитната практика пръскането и прашенето с пестициди заема най-важно място в борбата с болестите и вредителите по растенията. В основни линии тези два способа за третиране на нападнатите зелени площи се извършват с помощта на наземната техника и машини и селскостопански самолети и въртолети.
От наземната техника и сега се използват за пръскане и прашене гръбните пръскачки. Тяхното използване е свързано с ред недостатъци, като ниска производителност, възможност за голямо замърсяване на работната среда с пестициди, опасност за работниците и други, но същевременно тя има и някои предимства, които се налагат при пръскане на трудни и недостъпни терени.
При работа с ръчни пръскачки работниците работят с голямо физическо напрежение, тъй като те сами са приготовят разтворите, носят ги на гръб, пръскат и се придвижват по площите за третиране. При извършването на всички тези манипулации има голяма вероятност част от препарата да попадне в околната среда и в организма на работниците. При приготовляването, наливането и пръскането във въздуха се отделят пари и прах от препаратите. Възможно е капки и прах да попаднат върху кожата, дрехите, да се поемат при дишане. Установено е, че при пръскане с гръбни пръскачки много често се замърсяват откритите части на тялото, особено ръцете, работните дрехи и освен това се вдишва въздух, замърсен с пари и прах от растителнозащитните вещества.
Л. И. Медвед е установил, че при пръскане с ръчни (гръбни) пръскачки често пъти въздухът в работната зона е твърде замърсен с препарати и дори концентрациите им надминават общоприетите норми. При тази работа освен че се губи твърде много физическа енергия и икономически работата с тях не е изгодна, в хигиенно отношение те са неизискани и неподходящи. Нужно е да се подменят с машини и апарати за наземно или авиационно пръскане, при което концентрацията на пестицидите във въздуха е незначително по-ниска.
С модернизирането на растителната защита пръскането с гръбни пръскачки ще се намали и те ще се използват само при пръскане на терени, недостъпни за машинна обработка. Но независимо от това, докато се изполвзат тези средства, ще се налага и съблюдаването на специфичните хигиенни изисквания,. А те са: внимание при приготовляването на разтворите и емулсиите, при наливането им в резервоара на машината, като не се дпуска разливане или изплискване, при самата работа да не се замърсява тялото и работното облекло с химичните средства. При пръскане факелът на разпръскването да се образува под достатъчно налягане, да обхваща растенията и да не се насочва срещу вятъра. При ветровито време пръскането и обработването на растенията с химични средства по начало се избягват. За предпочитане е да се пръска рано сутрин и в по-късните следобедни часове, когато температурата на въздуха е по-ниска. По време на работа работниците носят специално работно облекло, ръкавици, непромокаеми ботушу и други предпазни средства.
Пръскането с тракторно-прикачни, тракторно-навесни и тракторни комбинирани прашало-пръскачки също има своите особености и хигиенни изисквания. Трябва да се внимава при транспортирането на препаратите до местоработата, отварянето на опаковките, отмерването и претеглянето на препаратите и натоварването и поставянето в съдовете, в които се приготовляват работните разтвори и емулсии, продължително и щателно смесване на препаратите с вода, пръскане на растенията, отстраняване на неизправностите в пръскачките и в основните им възли и почистването им след работа, отчитане ефективността на пръскане чрез отчитане плътността на вредителите в третираните площи.
При товарене на препаратите се препоръчва повечето от манипулациите да бъдат механизирани, като се обръща внимание на целостта на опаковката, в която се съхраняват препаратите. Чести са случаите да попадне препарат в оганизма на работниците при невнимателно приготовление на разтворите и емулсиите, особено при смесването им с вода и при бъркането. Хигиенните изисквания налагат и тези процеси да се механизират, за да се намали и избегне контактът на работниците с химичните препарати. Защото, особено когато са силно отровни и летливи, опасността от бързо и тежко отравяне е твърде голяма. Максималното механизиране на работните процеси при пръскането, поддържането в изправност на наличната техника, най-главно нейната херметизация, спазването на нормативите за работните концентрации на препаратите без излишното им завишаване са най-важните условия за избягване на нещастни случаи при хората и замърсяване обектите на околната среда с пестициди.
Все по-голямо внимание се обръща и на приготовляването на работните разтвори, емулсии и суспензии. Установено е, че тогава най-често се получават хигиенните неблагополучия. Механизирането на приготовляването им се осъществява чрез въвеждането на агрегата АПР "Темп". Той е специално пригоден за приготовляване на работни разтвори и за зареждане при пръскане. Предвижда се с помощта на тракто (КД-35, ДТ-54 и други). Дългогодишното му използване в селскостопанската практика и редицата му ценни качества го утвърдиха и наложиха като подходящ и безопасен от хигиенна гледна точка.
Прашенето на растенията с пестициди става с различни машини, апарати и селскостопански самолети и въртолети. Хигиенно значение при прашенето имат разфасовката на препаратите, товаренето и самото разпрашване. При осъществяването им има големи възможности за замърсяване на въздуха, тялото на работниците, работните им дрехи, както и други обекти на околната среда. Профилактично значение имат конструктивните качества при машините, тяхната изправност и обезопасеност при работа.
При прашене на растенията замърсяването на обектите на околната среда с пестициди е по-значително, отколкото при пръскане. При прашенето се държи сметка за посоката на вятъра и въздушните течения. Кабините на машините да са добре уплътнени. Механизаторите да носят индивидуални защитни дрехи и противопрашни средства (очила или маски).
Напоследък неимоверно нарасна значението на пръскането и прашенето на растенията от самолети и въртолети. Редица са предимствата на този начин, но се замърсяват с пестициди обширни пространства от околната среда. Особено е опасно замърсяването на реки, езера, язовири, водосборни райони. По тези причини трябва сериозно внимание да се обръща при разпръсквачните и разпрашителните уредби, височината на полета, точното ориентиране на земните сигнали на местата за обработка, на санитарното оборудване на аеродрумите и други. Всички тези изисквания са от значение за избягване замърсяването на околната среда и отравянето на хора и животни.
Поради значителната важност на тези въпроси ще посочим основните санитарно хигиенни изисквания на пръскане и прашене с препарати: приготвянето и наливането на работните разтвори в машините да става механизирано. Гръбните пръскачки, както и другите машини да се зареждат на специално приспособени площадки, които са не по-близо от 100 метра от жилищни сгради, ферми, водоеми и складове за храни и фураж. Винаги преди рабоа да се изпитва изправността на машините и апаратите за пръскане и прашене. Работниците, които пръскат с гръбни пръскачки, да са на разстояние 5-6 метра един от друг по време на работа. Да не се пръска срещу вятъра и пестицидният факел да се насочва правилно като се изключва всякакво попадане върху хора и животни. Препаратите от първа група (силно отровните средства) никога да не се използват с гръбни пръскачки.
Всички видове ремонти на машините да се правят преди започването на работа. Машини, които са нерегулирани и неизправни, не се пускат в действие. Всички машини трябва да се измиват най-старателно, да се обезвреждат и поставят на специални площадки, отделно и далече от останалите селскостопански машини.
Всички селскостопански препарати от първа и втора група, тоест много силно отровните и силно отровните, се изполват само рано сутрин и късно след обяд при температура на въздуха не по-висока от 28 градуса по Целзий.
При скорост на вятъра повече от 5 метра в секунда не се допуска пръскане и прашене с препарати.
При авиационно пръскане и прашене за излитане и кацане на самолетите трябва да има летателни площадки, които да са специално обзаведени. Зареждането на летателните машини да става механизирано, с нагнетяващи помпи.
Сигнализаторите, които указват посоката на целите на самолетите да са на безопасно разстояние (50 до 100 метра) от обработваемите площи. Те трябва да носят специално работно облекло и лични предпазни средства.
На работните площадки по време на работа не се допускат външни лица. Когато при работа се разлее препарат, той не се събира обратно, а се унищожава.