На билколечението, или фитотерапията, днес се проправя значително по-широк път, отколкото през последните 30 години. Билколечението е приложна биологична наука, която има своето място при комплексното лечение на някои заболявания. Тя е научнообосновано лечение с лекарствени растения или с части от тях, прилагани в свежа или изсушена форма, с получени от тях сокове, спиртни или водни спиртно-етерни, маслени, глицеринови, както и други извлеци, приготвени по технологии, които осигуряват присъствието на възможно повече от съдържащите се вещества. При съвременните условия за развитие на медицината билколечението, стъпило здраво на натрупаните знания от старите цивилизации, претворява народната медицина, като я осмисля на съвременно равнище.
При всекидневната си практика фитотерапевтите наблюдават резултатите от приложението на билколечението, проверяват опита на миналите поколения, събират нови данни, свързват ги със съвременните виждания в областта на медицината, допълват ги и ги обогатяват.
През последните десетилетия билколечението се постави на здрави научни основи. То претърпя значително развитие – разшири се фитохимичното изследване на билките, разработиха се методи за доказване на съдържащите се в тях действащи вещества, изучават се механизмите на тяхното образуване, проследяват се външните и вътрешните фактори, които влияят върху качественото и количе3ственото им съдържание и други.
В миналото народната медицина е използвала изключително само диворастящите растения. Днес обаче поради намаляване на естествените находища се въвеждат в култура все по-голям брой лекарствени растения.
Култивирането на лекарствените растения създава възможност с помощта на агробиологични методи и селекция да се създават сортове с високо съдържание на активни вещества, витамини, ензими, микроелементи и други. По този начин количественото съдържание на лечебните съставки може да се фиксира в тесни граници, докато при диворастящите видове колебанията са много големи и необхватни.
При сравнително изслевдане на биохимичния състав на растенията могат да се установят сходните по състав и лечебно действие и в зависимост от случая да се заменят едно с друго с цел да се постигне по-благоприятен ефект или да се избегне използването на скъпа или вносна билка. Така вместо корени от ипекакуана (Radix ipecacuanhae) у нас се използват корени и цветове от иглика (Radix et Flores Primulae) или вместо листа и плодове от сена (Folia et Fructus Sennae) – кори от зърнастец (Cortex Frangulae).
В нашата страна все още не е започнато мащабно изследване на лекарствените растения. Институтите, които разработват проблемите на фитотерапията, още не са си поставили като задача пълното и системно проучване на всички наши билки.
По официални данни българската флора съдържа 3072 вида и 776 подвида от 861 рода, групирани в 143 семейства. По етнографски данни българската народна медицина в миналото е използвала 772 вида билки. Днес тази цифра е значително по-малка – около 300 вида, от които най-употребяваните са около 120 вида. Освен това трябва да се отбележи, че количественият състав на лечебните растения се определя не само от генетичните възможности на растителния вид, но и от климатичните и почвените условия, при които той се развива. Количественото съдържание на активните вещества в нашите лечебни растения, които произхождат от различни райони на страната, показва колебание в доста широки граници. От тези данни може да се получи представа каква огромна изследователска работа трябва да се извърши, за да се установят възможностите за използване на българската флора за лечение и профилактика.
Засега е установено, че в човешкия организъм протичат около 15 000 биохимични реакции, 5 000 от които се смятат за основни. Когато всичките тези реакции протичат нормално, в организма се осъществява правилна обмяна на веществата, което означава, че той е здрав. В обратен случай функциите на съответните клетки, тъкани и органи се нарушават и те започват да боледуват. В началото нарушените функции могат да бъдат компенсирани от регулаторните механизми на организма и те да не бъдат забелязани. По-късно се проявява болестното състояние, което вече изисква външна намеса. За хармоничното протичане на обмяната даже само в клетката е необходимо участието на редица химични вещества, витамини, ензими, микроелементи. Човешкият организъм ги приема най-естествено като продукти на растителната клетка, построена и функционираща по начин, подобен на този в животинската клетка. Именно затова методите на лечението с билки и техните активни съставки са много по-физиологични от тези на съвременната химиотерапия.
При лечението с билки трябва да се знае, че активните съставки на някои растения, например на вълнестия напръстник и лудото биле, са силно действащи, докато съставките например на лайката и ментата притежават меко действие. Дрогите с меко действие поначало са нетоксични и могат да се прилагат през по-дълъг период от време при хронични заболявания. Дроги със силно действащи съставки се предписват, когато се цели бърз и силен ефект, Дрогите с меко действие намират приложение и когато се използват с профилактична цел или при рехабилитация след редица заболявания. Например цветът и плодът на глога се предписват за предпазване от дегенеративни заболявания на сърдечно-съдовата система в периода на възстановяване при домашна обстановка, лайката – при упорити стомашни заболявания, глухарчето – при продължително лечение на ревматизъм и други. Други билки се прилагат под форма на бани, фрикции, лапи и други самостоятелно или в комбинация с други природолечебни средства. Някои от лечебните билки показват и странични действия, поради което са обект на изучаване от токсикологията. Фитотерапевтите трябва да са добре запознати с тях и да умеят да водят лечението без риск да бъдат предизвикани алергични реакции и токсични явления. Самолечението с билки от неподготвени лица също крие в себе си много опасности. Типичен пример е увреждането на дебелото черво от продължително и неправилно приемане на дроги със слабително действие, което води до смущение във водно-солевата обмяна и до състояние на слабост и отпуснатост. При продължително приемане на сладък корен могат да се получат отоци, брадикардия, повишаване на кръвното налягане. Суровият сок от картофи може да причини атропиноподобни явление поради съдържанието на соланин. При силно действащи билки могат да се получат предозирания със сериозни опасности за болния, например при употреба на бял имел, вълнест напръстник, блян и други.
За успешното приложение на билколечението е необходимо фитотерапевтът да има солидна подготовка и достатъчно знания в областта на биологичните науки.
Билколечението може и трябва да се развива само в тясно сътрудничество със съвременната медицина, биология, агробиология, биохимия, фитохимия, физиология, фармакология, фармакогнозия, токсикология, физиотерапия и други. Изключително значение за фитотерапията има дейността на българските ботаници систематици академик Иван Урумов, професор Борис Китанов и други.