Суровоядството отрича всякаква кулинарна обработка на храната. Всички храни трябва да бъдат приемани сурови в техния естествен вид.
Историята на суровоядството започва едновременно с историята на човешкото развитие. Усъвършенстването на обработката на храната е възникнало тогава, когато човекът се е научил да получава и поддържа огъня. И днес сред някои племена и народи съществува обичай да се консумира както сурова растителна храна, така и сурова риба.
Суровата храна има много качества, които я правят привлекателна и полезна. Според швейцарския диетолог Бирхер-Бенер (края на 19-ти век) суровоядството е "слънчево" хранене, защото само суровата храна съдържа в себе си кумулирана слънчева енергия. Тази хипотеза няма достатъчна научна обосновка.
По-късно Франклин Бирхер степенува храните, притежаващи натрупана енергия, по следния начин:
- Акумулатори от първа степен - плодове, зеленчуци, орехи, зърнени храни, сурови кореноплодни зеленчуци, сурово прясно мляко.
- Акумулатори от втора степен - зеленчуци и плодове, минали през топлинна обработка, краве масло, биволско масло, сирене, пълнозърнест хляб, яйца.
- Акумулатори от трета степен - консервирани храни и месо.
Мнозина мислят, че суровоядството е начин на хранене за цял живот. Това е погрешно схващане. Храненето изключително със сурова храна е нефизиологично за здравия човек. Режимите на суровоядство се прилагат само като дозирано лечение при редица заболявания и дават изненадващо добри резултати.
Освен положителните страни суровоядството има и съществени недостатъци. Не подлежи на съмнение, че суровоядството е трудно съвместимо със съвременния начин на живот, не е свойствено за националната ни кухня и няма достатъчно научна обосновка. Топлинната обработка на храната (варене, печене и прочие) дава значителни предимства, които задоволително компенсират разрушаването на някои витамини и други хранителни съставки. Кулинарно обработените храни, съчетани с всекидневната употреба на свежи плодове, зеленчуци и сокове, задоволяват напълно физиологичните нужди на човека.
Големите количества целулоза в суровата храна могат да влошат храносмилането и да засилят гнилостните и ферментативните процеси в червата. Хората, страдащи от колити, диспептични състояния, заболявания на черния дроб и жлъчните пътища, трудно понасят режимите на суровоядство.
По-новите привърженици на природните режими на хранене настояват поне две трети от храната да бъде от сурови продукти. Когато се назначава режим на суровоядство, трябва да се държи сметка и за състоянието на дъвкателния апарат и храносмилателната система.
Не бива да се подценява и фактът, че със суровата храна могат да се внесат в организма болестотворни микроорганизми и паразити. Привържениците на суровоядството се доверяват премного на голямото съдържание на фитонциди в суровите хранителни продукти. Действително фитонцидите са способни да потискат развитието на много бактерии и макар че достигат до червата в значително променено състояние, все още могат да унищожават някои чревни паразити. Фитонцидите обаче не издържа на топлинна обработка и загубват свойствата си. Особено популярни са фитонцидите на чесъна и лука, които се използват широко от народната медицина.
Най-голям проблем при режимите на суровоядство представлява набавянето на пълноценни белтъчини. Основен източник на белтъчини са млякото, млечните произведения и яйцата. Суровият яйчен белтък се смила и усвоява лошо. Той почти не предизвиква отделяне на стомашен сок. Изобщо стомашните фементи въздействат слабо върху суровия белтък. Освен това в суровия белтък се съдържа фермент, който инактивира витамин H. Сваряването на яйчния белтък подобрява значително неговото смилане и усвояване в храносмилателната система. По тези причина употребата на суров яйчен белтък е нежелателна.
Като заместител на хляба и другите тестени произведение в режимите на суровоядство се използва покълналото живот, което се усвоява сравнително лесно и е източник на важни хранителни съставки - особено на витамини от групата B.