Религията, която изповядвали славяните, била езическа. Тя е унаследила древната система от вярвания на множеството други индоевропейски религии. Тя би могла да се характеризира с: политеизъм, примотеизъм, пантеизъм, антропоморфност на божествата и високо ниво на персонификация, вяра в задгробен живот, култ към мъртвите, култ към прадедите, фетишизъм, дуализъм. Славянският пантеон обхваща богове и богини с човешки облик, често сливащи се едни с други. Едно божество можело да бъде представено от друго, поради еднаквостта във функциите.
Славяните смятали, че боговете са по-съвършени от човека същества, които знаят и могат повече. Това е причината, поради която имат силата да контролират и да изменят материалния свят, да насочват човешкото битие и да определят обстоятелствата в него. Те вярвали, че ако човек ги почитал и уважавал достатъчно, той получавал тяхната помощ и закрила, а в противен случай му създавали много трудности. По този начин в зависимост от тяхното благоденствие или несгоди, те разбирали дали живеят в съгласие с божиите закони и в хармония с природата или се намират в разрез с тях като са поели по грешен път.
Част от славянските богове били:
1) Белобог – вероятен бог на доброто, на живота и светлината, на щастието и късмета, на плодородието и изобилието. Той е абсолютен противовес на мрака, на злото, на нещастията, на всичко отрицателни явления и емоции. Той е един от световните демиурзи и абсолютен противник на бога на злото – Чернобог. Селяните вярвали, че Белобог тайно следи за житата им и ако го почитат той им помагал в земеделската работа, особено при жътва.
2) Велес/Волос – това е богът на мъдростта, познанието, магията, уменията, изкуството, скотовъдството, покровител на стадата, а от там и на богатството. Името му се свързва с влас – косъм, козина, т.е. облечен в кожи, скотовъдец. Тъй като етимологията му е твърде несигурна, са направени различни тълкувания и предположения за значението му сред които са: власт, мощ, голям, велик и други. Тъй като обитава приказна градина на края на земята, точно на входа на Долната земя, където обитават навите – душите на умрелите, Велес влиза и в ролята на бог на мъртвите. Той символизира философските аспекти на смъртта – прераждането.
3) Дажбог – бог на слънцето, на плодородието и изобилието. Името му идва от старославянското „дати“ – давам, възнаграждавам, раждам плод, т.е. „Даващ бог“, „Даряващ бог“.
4) Даня/Дана – богиня на водата, оттам - на живота, плодородието и изобилието.
5) Дид/Дит – син на Лада, неин постоянен спътник. Лятно божество – носител на радостта, щастието, споделената любов, светлината, топлината, покровител на брака.
6) Догода – крилатият млад бог на западния есенен вятър. Син на бога на ветровете – Стрибог.
7) Додола – богиня на дъжда, съпруга на мълниеносния бог – Перун. Всяка пролет Додола прелита над гори и поля и разпръсква пролетна зеленина.
8) Доля/Сретя/Среча – богиня на щастливата съдба и късмета, преносителка на радост и щастие. Тя е представяна като златокоса девойка, която преде златна прежда и в нея вплита съдбите на хората, т.е. щастливите моменти в съдбите им.
9) Жаровит/Яровит – бог на войната, битките, оръжията, смелостта, гнева, мъстта. Подвластен на своето огнено начало – името му идва от „жар“, той е виновникът за убийствените летни жеги, сушата, пожарите. Особено почитан е от западните славяни, които влизат в битка, носейки огромния реликвен щит на бога пред войската и вярват, че са непобедими, тъй като Жаровит ги закриля.
10) Жива/Дива/Сива/Шива – богиня на живота, рождението, пролетта, плодородието и любовта. Тя въплъщава вселенската енергия, носи животворните природни сили и в това си качество се явява противоположност на богинята на смъртта – Мора. Съпруга е на бога – демиург Род.
11)Зори – представлява двете божествени въплъщения на планетата Венера – Вечерница и Зорница. Те са дъщери на Дажбог – покровителки на утрото и вечерта. Зорница е богиня на раждащата се светлина и носи позитивни черти, докато Вечерница е богиня на Здрачаването, на умиращат светлина и има негативен характер.
12) Коледа – слънцето – младенец, бог на зимното слънцестоене. Богът се почита като преносител на надеждата, веселието, пиршествата. В негова чест се пеят коледни заклинателни песни, вещаещи богатство и благополучие на рода и дома.
13) Къпало/Купало – бог на лятното слънцестоене. Той представлява възмъжалият Ярило, който се появява в човешкия свят всяка пролет, за да донесе живот, плодородие и добра реколта. По време на първия ден от лятото – 23 юни, Ярило се превръща в Къпало.
14) Лада – богиня на красотата, любовта, брака, семейния живот. Тя е човешката майка, защитница на човешкия живот и закрилница на жените.
15) Ладо/Ладуно – спътник на богинята на любовта – Лада. Някои автори смятат, че е единен персонаж с бога на сексуалността и плодородието Ярило.
16) Лел/Лял – син на богиня Лада. Той е бог на брака и на семейното щастие.
17) Леля/Ляля – богиня-близначка на ог Лел. Тя е пролетна богиня, която пробужда природата към плодородието, а човека – към любов и брак.
18) Мати-Земля – Майката-Земя навсякъде е споменавана наравно с боговете, но също така е едно от основните начала.
19) Мокош/Макош – богиня на плодородието, изобилието и домашното богатство.
20) Мора/Морена/Мара/Маржена – богиня на суровата зима, на студа, на страданието, на смъртта и всички свързани с нея емоции.
21) Недоля/Несретя – богиня на нещастието, несполуката, уроките и лошият късмет.
22) Перун – върховен бог, сътворител на гръмотевицата и светкавицата, носител на бури и дъжд, закрилник на бойците и предводител на отрядите по време на битка.
23) Пеперуна/Перуница – съпруга на гръмовержеца Перун; богиня на дъжда, облаците и бурите.
24) Погода – бог на южния летен вятър. Той носи доброто време. Син е на бог Стрибог.
25) Поревит/Поръват – бог на плодородието, мъжката оплодителна сила и сексуална потентност.
26) Радогост/Радигаст – закрилник на пътниците, търговците, чужденците, радетел на гостоприемството.
27) Род/Див/Дий – изначалният, първичният бог – прародител на божествата, творец на Вселената и неин уредник.
28) Рожденици/Роженици – дъщери на бог Рог и богиня Жива, богини на съзиданието и рождението.
29) Руевит – бог на слънцето, светлината и топлината, покровител на земеделието.
30) Сварог – върховен небесен бог. Господар и родител на боговете.
31) Сварожич/Сварожиц – син на бог Сварог. Господар на земния огън, пламъка, огнището.
32) Световит/ Святовид – четворно мъжко божество, световен повелител, господар на световните посоки, носител на топлина, светлина и плодородие.
33) Снигна/Крачун – зимно божество, повелител на снеговете и студовете.
34) Стрибог – бог на въздуха, климата, времето, господар на ветровете.
35) Троян/Триглав – троичният бог, блюстител на световния ред и пазител на божествения закон Правда.
36) Хърс/Хорс – бог на зимното слънце.
37) Чернобог/Чернбог – бог на мрака, господар на злото и смъртта, причинител на страдания, болка и скръб.
38) Ярило/Ярила – бог на пролетта, младостта, плодородието, страстта и плътската любов.