Основната обществена единица у прабългарите била номадската община, която била изградена върху принципа на кръвното роднинство и ръководена от старейшини. Обединението на няколко общини съставлявало племето, което било управлявано от вожд(хан).
Племенната раздробеност била засвидетелствана от наличието на многобройни названия – оногундури, котраги, иутигури и др. Социалната диференциация в обществото била значително напреднала и няколко отделни знатни родове успели да съсредоточат в свои ръце политическата власт. Сред тях изпъкват родовете Дуло, Угаин, Кубиар, Чакарар, Ерми. За политическата организация била характерна строга централизация, изградена на основата на здрава военна структура, която била от жизнено значение. Тази специфика изпъкнала особено при сравнение със славяните.
Важна роля в живота на племето играело жреческо-шаманското съсловие, което упражнявало религиозната власт в обществото и стриктно следяло за спазването на бащината вяра. Неговият прерогатив позволявал при сериозни нарушения да бъде отстранен и самият хан.