Произходът на прабългарите е спорен и има около 17 хипотези. Най-достоверни са тюркско-алтайската и памиро-ферганската. Прародина се търси в района на Алтай и Западен Сибир. Те се придвижват към Европа и се установяват между Кавказ и Днепър.

Славянското заселване на Балканите продължило почти един век и променило състава на населението. Част от местните хора се претопили. Славяните усвоили умения от античната култура, а родовата община постепенно отстъпила място на съседската община.

Славяните са били езичници и почитали много богове. Религията им била политеистична. Върховни богове били Сварог и Перун, богът на гръмотевиците. Велес покровителствал стадата и богатството, а Дажбог бил богът на слънцето.

Славяните започват да се заселват трайно на Балканите в края на VI век. Преди това предприемат набези във Византия. Византия строи защитни стени и използва дипломация, но не успява да ги спре, а славяните се установяват на полуострова.

Основният поминък на славяните бил земеделието, като отглеждали просо, лен и пшеница. Развито било и скотовъдството. Живеели в селища край реки и езера, в землянки и полуземлянки. Обществото им се основавало на родовата община с ръководител старейшина.