- Любовта като щастие и покой се осъществява само в сърцето на влюбения/ Духовното общуване, което любовта трябва да реализира е непостижим стремеж ; В любовта единия непрестанно изпитва мъчителната недосегаемост на другия ("Вървиме ний самотни на светът")
- Любовта в книгата не е пътека (но не и като платоническата любов на Данте) , а е потребност на душата ; тя е копнеж по близост, желание за преодоляване на самотата.
- "Во стаичната пръска аромат" - израз на любовния копнеж
- Смъртта и гробът в миниатюрата "Самотен гроб в самотен кът" - преосмисляне на значението на съня за щастие.