Той пръв преосмисля идеята за метафизиката, за да може тя да постигне необходимата точност и конкретност, както физиката. През целия научен живот той се занимавал с теорията на познанието, в резултат на което се появява неговия труд "Критика на чистия разум".
Идеите на Кант са основани върху механиката на Нютон, в която действа закона за всеобщото привличане. Кант пръв предлага теория за образуването на слънчевата система. Според нея първоначално съществували прахообразни частици, които се преобразували в огромен облак. В резултат на това се появило Слънцето и Слъннчевата система. Тази хопетеза била преформулирана през 1796 година от френския астронол Лаплас. Затова тя останала под името Кант - Лаплас.