Немски биолог, който обяснява теорията за наследствеността, като приема приемствеността на зародишевата плазма, вещество, за което Вайсман постулира, че се предава от едно поколение на други чрез гаметите и което дава произхода на телесните клетки. Това оборва старата теория за предаване на придобитите признаци по наследство.