Пелъм Гренвил Удхаус (1881 -1975) е роден в Гилфорд, Съри, в семейството на британски съдия в Хон Конг. Близките му са го наричали кратко ,,Плъм“.Това име използват по – късно и съпругата, , и приятелите му. До четиригодишната си възраст живе в Хон Конг с родителите си. После е изпратен обратно в Англия и прекарва голяма част от детството си, отглеждан от различни лели. Средното си образование получава в колежа ,,Дълуич“ в Лондон, който писателят си спомня с обич. Баща му не одобрява неговото занимание с писане, затова след завършването си през 1900 година Удхаус работи две години в лондонския клон на Хонконгска и шанхайска банка. Започва своята литературна кариера като пише хумористични разкази за ,,Пънч“ и ,,Глоуб“, където води рубриката ,,Впрочем“. Много от неговите разкази първо се появяват на страниците на ,,Сатърди ивнинг поуст“. След 1909г. Удхаус живее и работи за дълги периоди от време в САЩ и Франция. През 1914г. Се жени за Етъл Нютън, вдовица, която среща два месеца преди това. Тя има дъщеря Лионора, която Удхаус осиновява. Пише текстове за музикални комедии в Ню Йорк и Холивуд, но гледа с ирония на филмовата индустрия. Първите му разкази за училищни истории с обединяващ герой Псмит. След Първата световна война Удхаус става много популярен с романа ,,Пикадили Джим“ (1918). През 1924г. се появява първият сборник с разкази с главни герои Джийвс и Бърти Устър ,,Неподражаемият Джийвс“. Авторът ги представя за първи път в своя по – ранен сборник ,,Човекът с двата леви крака“. Първата по – обемна литературна форма с двамата най- известни и любими на публиката герои е романът ,,Thank yoи, Jevees”, веднага признат от публиката за едно от най – добрите му произведения. В предговора към романа Удхаус с присъщия си шеговит тон разказва за начина, по който пише. ,,Писането на моите истории винаги ми доставя огромно удоволствие. Но измислянето направо ми взема здравето. Не можеш да измисляш сюжети като моите, без да те обхваща съмнение от време на време, че нещо сериозно се е повредило в двете полукълба на мозъка ти . Имам навика да изписвам около 400 страници с бележки, преди да започна един роман и в този процес винаги идва един момент, когато си казвам: ,,О, какво количество благороден ум е погребан тук.“ Странното е, че точно когато ми се струва, че съм уврял за лудницата, нещо винаги щраква и след това всичко е с смях и веселие.“
Друга известна поредица разказва за замъка Бландингс и неговите обитатели с централна фигура ексцентричният лорд Емсуърд, обсебен от свинята – шампионка Императрицата на Бландингс. Не по- малко занимателни са историите на господин Мълинър и неговите многобройни племенници.
По време на Втората световна война писателят е заловен от германците в Ле Туше във Франция. Отведен е в Берлин и наивно се оставя да бъде убеден да запише пет интервюта, в които описва със забавен тон за своите преживявания като пленник. По- късно нацистите ги излъчват по радиото в Америка. Това веднага кара обществеността от двете страни на Атлантика да го обяви и заклейми като сътрудник на фашистите. Удхаус не смее да се завърне в родината си поради страха, че ще бъде съден. Арестуван е от французите след освобождаването на Париж и е пуснат на свобода след намесата на официалните британски власти през 1945 година.
След войната писателят се установява в САЩ. Купува имение от 10 декара в Лонг Айлънд и става американски гражданин през 1955г. По това време политическите грешки на Удхаус вече са забравени и той получава докторска степен от университета в Оксфорд. Малко преди смъртта си е удостоен с рицарско звание. Удхаус пише около 100 романа, 30 пиеси и 20 сценария. Първият му сборник с разкази е публикуван през 1902г. А последният му роман ,,Лелите не са джентълмени“ се появява през 1974г. Удхаус е написал и две мемоарни книги. През 60- те години историите на Удхаус са екранизирани в сериите ,,Светът на Устър“ и ,,Замъкът на Бландингс“. През 90- години се появяват нови серии с Хю Лари като Бърти Устър и Стивън Фрей като Джийвс.
Някои популярни фрази и шеговити максими на неподражаемия П. Г. Удхаус.
Един от добрите принципи в живота е никога да не се извиняваш. Свестните хора не искат извинения, а подлярите винаги се опитват да извлекат полза от тях.
Удоволствието от стрелбата като спорт зависи преди всичко от това от коя страна на пушката се намираш – откъм спусъка или откъм дулото.
Име едно единствено средство за борба с белите коси. Било е измислено от французите. Казва се гилотина.
( Посвещение на книга) На дъщеря ми Лионора без чиято непрестанна подкрепа и окуражаване тази книга щеше да бъде завършена за два пъти по– кратко време.
-Защо не се подстрижеш? Приличаш на хризантема.
Той беше блед и разтърсен като сухо мартини. Той беше младеж, който не е помръдвал пръст през живота си, освен да се почеше по носа. Птиците го отегчаваха до смърт освен ако не бяха печени и придружени с бутилка изстудено вино.
Бракът не е процес на удължаване живота на любовта, а на мумифициране на труп.
- Мога да ти кажа, Джийвс, че по – доблестни мъже от теб са понасяли далеч по – лоши неща от банджото. Имаш ли представа, че един българин, Илия Господинов, веднъж свирил на гайда двадесет и четири часа без прекъсване? И да не мислиш, че прислужникът на Господинов го напуснал? Там, в България, хората са с по- яка закалка. Убеден съм, че той е останал зад младия си господар от началото до края и не се съмнявам, че час по час го е подкрепял с лед и други възстановителни средства. Тъй че, бъди българин, Джийвс!