Греъм Грийн (1904 -1991) е един от най – четените английски атори през XXвек.
Приключенията и напрежението на действието са постоянни елементи на неговите романи и много от книгите му са успешно филмирани. Макар няколко пъти да е предлаган за Нобелова награда, писателят така и не я получава.
Роден е в Бъркамстед, Хертфордшър като четвърто от шестте деца в семейството. Майка му е първа братовчедка на Роберт Луис Стивънсън. То е срамежливо и чувствително дете. Не обича спорта и често бяга от училище, за да чете приключенски книги. Баща му е директор на училището, в което учи, и момчето често е тормозено заради това. Прави и няколко опита за самоубийство, което принуждава родителите му да потърсят специалист психиатър. Той окуражава Грийн да пише и го въвежда в своя кръг от приятели с литературни интереси. По – късно учи съвременна история в колежа Белиол в Оксфорд и през това време пише за студентския вестник ,,Оксфордски преглед“. Присъединява се към Комунистическата партия (повече за забавление отколкото заради идеите). След завършването си работи като младши редактор в ,,Нотингамски журнал“. Там среща бъдещата си жена Вивиан. По нейно внушение през 1926г. Той се присъединява към католическата църква. На следващата година се премества в Лондон, започва работа в ,,Тайм“ и се жени за Вивиан, от която има син и дъщеря. Първият роман, който пише, е отхвърлен от издателите. Успехът му идва с публикуването на ,,Мъжът в мен“. Той го изправя пред трудното решения да напусне любимия си вестник и да стане писател на свободна практика. Следващите му два романа не са приети добре и Грийн е на път да се откаже от писането. Но последвалата книга ,,Ориент експрес“, написана с цел да забавлява публиката, му носи добри финансови постъпления. Наред с художествената проза той пише и литературна и филмова критика. Работи и над сценарии за ,,Туенти сенчъри – Фокс – както адаптаций, така и оригинални. Най – известен е филмът по негов сценарий,,Третият мъж“.
Греъм Грийн започва своето знаменити пътуване по света отчасти за да задоволи страстта си към приключения и отчасти за да търси материал за своите романи. Той предприема изтощително 400 километрово пътуване из джунглата на Либерия, при което едва не загива. Описва своите преживявания в книгата,, Пътешествие без карта“. По време на Втората световна война работи за Британските служби в Сиера Леоне, което става основа на романа,,Същността на нещата“. Пътуването му до Мексико, където е свидетел на религиозните гонения през1938г. Го подтиква да напише ,,Пътища на беззаконието“, както и романа,,Силата и славата“. За втория роман той получава наградата ,,Хоторндън“ през 1941г., но е анатемосан от Ватикана.
Трескавото пътуване по света писателят прекратява едва когато поради напредналата си възраст за него става физически невъзможно да пътешества повече. Греъм Грийн е винаги в горещите точки на света: във Виетнам по време на войната в Индокитай; в Кения по време на бунта на Мау Мау; в Полша; в Куба, Хаити. Макар да декларира, че е аполитичен по писател, Греъм Грийн обича да възприема себе си като поддръжник на онеправданите. Връзките му с Британските служби стават обект на скандал, когато писателят се обявява за приятел до живот на Ким Филби. След публикуването на ,,Тихият американец“ той е обвинен в антиамериканска дейност, която го кара да намрази Америка и особено Роналд Рейгън. Той се запознава и поддържа връзки с Фидел Кастро, Мануел Нориега и панамския диктатор Омар Ториос.
Финансовият успех позволява на Греъм Грийн да живее удобно и комфортно в Лондон, Антиб и Капри. Има много извънбрачни връзки и сам признава, че е бил ,,лош съпруг и непостоянен любовник“, но в нито една от двете си автобиографии не разказва за тези свои връзки. В края на живота си живее в Швейцария със своята последна компаньонка Ивон Клое. Някои от по-известните му романи, преведени и на български език, са: „Нашият човек в Хавана“, „Безнадежден случай“, „Пътешествие с леля ми“, „Десетият“, „Доктор Фишер от Женева или Бомбена вечеря“, „Комедиантите“, „Монсеньор Кихот“, „Третият“, „Падналият идол“, „Човешкият фактор“.