Кетрин Куксън (1906 – 1998) е родена в Тайн Док, окръг Дърхам – индустриален район в североизточна Англия. Родена е като незаконно дете, майка ѝ е изключително бедна и е алкохоличка. Дълго време Кетрин е мислила, че майка ѝ всъщност е по-голямата ѝ сестра и че истинските ѝ родители са я изоставили. Куксън има само минимално образование, а от 13-годишна възраст започва да страда от тежко и рядко заболяване на кръвта, при което има чести кръвоизливи от носа, пръстите и стомаха, което се превръща в анемия. Напуска училище на 13 години и работи като прислужничка в къщите на различни богати фамилии. През 1929 година се премества на юг, където отваря пералня. В продължение на години спестява всяко пени, за да може да си купи голяма викторианска къща, която превръща в пансион. Един от квартирантите ѝ е Том Куксън, учител по професия, за когото тя се омъжва на 34 години през 1940 година. След няколко спонтанни аборта тя изпада в тежка депресия и започва да пише, за да се възстанови. Присъединява се към местната писателска група. Отначало пише разкази, а първият ѝ роман „Кейт Ханигам“ излиза през 1950 година. Оттогава до края на живота си тя написва около 90 романа, преведени на 20 езика. Кетрин не обича да наричат книгите ѝ „любовни романи“. Самата тя ги определя като исторически романи за хора и обстоятелства, които познава. Съпругът ѝ започва да работи като неин частен секретар и ѝ помага с граматиката и правописа – Кетрин говорела с такъв силен диалект, че някои от околните не са я разбирали. През 1968 година романът ѝ „Кръглата кула“ спечелва наградата за най-добър регионален роман. Много от книгите ѝ разказват за живота на бедните слоеве в Североизточна Англия, като действието се развива в различни периоди на ХIХ в. В мини, ферми, отдалечени села. Някои от романите ѝ разказват за живота на определен герой или цяло семейство, преминаващи от книга в книга. Основните серийни романи, които пише са за семейство Малън, за Тили Тротър, за Хамилтън, За Бил Бейли. Обикновено героите на Куксън преминават класовата бариера с помощта на образованието. Писателката става мултимилионер, защото освен че тиражира книгите ѝ до 90 милиона, много от тях са адаптирани за сцена, кино, радио и телевизия. Въпреки богатството ѝ тя остава скромна и дискретна. През 1985 година Куксън създава фондация на свое име към университета в Ню Касъл за изследвания и помощ на страдащи от заболявания на кръвта подобни на нейното. Подпомага и много други благотворителни фондове. През 1985 година е наградена с ордена на Британската империя VI степен, а през 1993 година получава званието „дама“. Обявена е за почетна личност на Североизточна Англия. Умира малко преди да навърши 92 години в дома си близо до Ню Касъл. Съпругът ѝ почива три седмици по-късно.