Сирил Норкоут Паркинсън (1909-1993) е роден в Барнард Касъл, графство Дърхем. Баща му - останал завинаги негов идеал – е осигурявал прехраната на семейството като учител по рисуване. След като получава докторска степен по история в Лондонския университет през 1935г. Паркинсън преподава в различни училища в Англия, а от 1950 до 1958 в Малая (днешна Малайзия). Неговата мечта е кариера на учен историк. Специализира морска история и морско стопанство, като пише по темата няколко труда. Сам той казва за този период: ,,Ако първият ми браг беше по – успешен и ако някой британски университет ми беше предложил професура по морска история, аз може би щях да посветя остатъка от живота си на историята. Но отчаяние и развод завършиха тази фаза от моята кариера. Приех слепешката катедра по история в новосъздадения университет на Малая. По такъв начин захванах един нов живот като ориенталист и университетски администратор – промяна, която съвпадаше с брака ми през 1952г. с Ан Фрай – журналистка и писателка“.
За първи път формулира своя ,,Закон на Паркинсън“, който гласи ,,Работата се разширява дотогава, докато запълни времето, предоставено за извършването и.“ в едно есе в лондонския ,,Економист“ през 1955г. Той базира своите коментари за природата на бюрокрацията върху наблюденията си над британския армейски офицерски състав по време на Втората световна война. През 1957г. То влиза в състава на книга, която става бестселър в Англия и САЩ - ,,Законът на Паркинсън или По следите на прогреса“. Наблюденията му са написани в убийствено сатиричен, но същевременно и забавен стил, което ги прави много четивни за широката публика. След известен период, през който работи като хоноруван професор в американските университети на Харвард, Илинойс и Калифорния, той осъзнава, че академичната му кариера е приключила. Станал е известен автор, познат по телевизията и радиото и преведен на над 16 езика. Така Паркинсън започва лекторска дейност в Америка и Европа. Своят втори закон той формулира през 1960г.: ,,Разходите нарастват по – бързо от приходите“. Разходите се превръщат в самоцел. Бюрокрацията превръща собственото си възпроизводство, устройство и благополучие в своеобразна движеща цел на управлението.
Следва втора книга ,,Как да преуспеем в живо
мат дълги пътувания до различни страни. Паркинсън умира през 1993г. в Кентърбъри.