Оскар Уайлд (1854 – 1900) е роден в Дъблин като второ дете в семейството на Уилям Уайлд и Джейн Франческа Елджи.Баща му е преуспяващ лекар, изградил със собствени средства клиника за бедни в Дъблин. Имал три незаконни деца, които признава и поддържа финансово. Майката на писателя преди да се омъжи пише революционни поеми в седмичен ирландски вестник. Била е надарен лингвист и е владеела основните европейски езици. Оскар Уайлд има по – голям брат и по -голяма сестра, която за съжаление умира на десет години. Той преживява тежко загубата на сестра си и пази цял живот нейна къдрица.
Блестящ ученик, Уайлд получава стипендии първо за обучаването си в колежа ,,Тринити“ в Дъблин, а по – късно и в колежа ,,Модлин“ в Оксфорт.
Бащата на Оскар Уайлд умира през 1876 г., оставяйки семейството си притеснено финансово. Най – големият му незаконен син, Хенри, изплаща ипотеката на фамилната къща и ги поддържа до неочаквана си смърт на следващата година. В Оксфорт Уайлд получава наградите ,,Нюдигейт“ за своята поема ,,Равена“. След завършването на колежа той се премества в Лондон, където живее със своя приятел Франк Майлс, популярен портретист. През 1881 г. Публикува своята първа поетична книга ,, Поеми“, която е посрещната с разнородни чувства от критиците. Застъпник е на изтънчения естетизъм и споделя идеята, че изкуството да живееш е изкуство да ,,живееш красиво“.
През декември 1881 г. Оскар Уайлд предприема тур из Америка, при който изнася лекции по естетика. Замислено като четиримесечно, то продължава година. Там той се запознава с популярните по това време поети Хенри Лонгфелоу и Уолт Уитман.
На 29.05.1884 г. Писателят се жени за Констанс Лойд, дъщеря на богат адвокат. Тя е добре образована, владее няколко езика и има независими възгледи. Раждат им се двама сина през 1885 и 1886 г. Заради семейството си Оскар Уайлд приема работа в списанието ,,Женски свят“. Следващите шест години са най – плодородният период от живота му. Той публикува два сборника с детски приказки ,,Щастливият принц и други приказки“ (1888) и ,,Гранатовият дом“ (1892). Характерно за тези забележително творби е, че авторът използва формата на традиционната приказка, но заменя щастливият край с тъжна развръзка. Единственият му роман ,,Портретът на Дориан Грей“ първо е публикуван в американско списание, а на следващата година в отделно издание. Първата му пиеса ,,Ветрилото на Лейди Уиндърмеър“ за първи път се играе през 1892 г. Нейният успех окуражава Уайлд и така се появяват ,,Жена без значение“ (1893), ,,Идеалният съпруг“(1895) и ,,Колко е важно да бъдеш сериозен“ (1895). Драматическите творби на Уайлд възраждат комедията на нравите.
През лятото на 1891 г. Оскар Уайлд среща лорд Алфред Дъглас и двамата стават любовници. През 1895 г. той е арестуван заради афишираната хомосексуална връзка и е осъден на две години каторжен труд. Докато е в затвора, умира майка му. След като е освободен, писателят се премества във Франция, като често пътува из Европа, отсядайки при приятели или в евтини хотели. Драматичните му преживявания в затвора раждат ,,Балада за Редингската тъмница“. Съпругата на писателя умира през 1898 г. В Швейцария, където се премества с децата и сменя името си. Самият той заболява от менингит и умира на 30 ноември 1900 година. Оскар Уайлд е известен със своите остроумия и парадокси. Ето някои от тях:
Да не правиш нищо – това е най – тежкият труд.
Никога не отлагай за утре това, което можеш да направиш в другиден.
Когато хората се съгласяват с мен, виждам, че не съм прав.
Най – доброто средство да се избавиш от изкушението е да му се отдадеш.
Старците вярват на всичко, хората на средна възраст се съмняват във всичко, а младежите знаят всичко.
Образованието е достойно за уважение, но е добре да се помни от време на време, че нищо от това, което си струва да знае човек, не може да бъде научено в училище.
Лицето на мъжа е неговата автобиография. Лицето на жената е художествена измислица.
Има само едно нещо на този свят по -лошо от това да говорят за теб и то е да не говорят за теб. Мъжете се женят защото са уморени; жените -защото са любопитни. И двете страни са разочаровани. Когато една жена се ожени за втори път, това е защото не харесва първия си мъж. Когато един мъж се ожени повторно, то е защото обожава първата си жена. Жените опитват късмета си , мъжете рискуват своя. Мъжете винаги искат да бъдат първата любов на жената. Това е глупава суета. Жените имат много по -практичен подход към нещата. Те искат да са последната любов на мъжа. По -добре е да имаш постоянен доход отколкото да си интересен. Когато боговете искат да ни накажат, те отговарят на нашите молитви.
Много странно нещо! Свещениците казват, че Душата струва колкото всичкото злато на света, а търговците твърдят, че тя не струва и пъкнат грош.
Истината рядко е чиста и никога проста.