Джордж Бърнард Шоу (1856 -1950) е роден в Дъблин и израства в ,,изтънчена бедност“. Баща му е търговец, майка му дъщеря е дъщеря на обеднял земевладелец и е шестнадесет години по – млада от баща му. Баща му е алкохолик и неговият пример кара сина му да израсне като пълен въздържател. Когато умира, жена му и децата му не отиват на погребението му. Шоу и двете му сестри са отгледани от слуги, защото майката заминава за Лондон, за да преподава музика и пеене. На петнадесет години Шоу става чиновник, а през 1876 г. се премества в Лондон, за да не се върне в Ирландия близо 30 години. През следващите две години той се образова сам в Британския музей. Започва да пише критика и романи, но без особен успех. През 1884 г. Се присъединява към Фабианското общество, на което е лидер до 1911 г. То пропагандира идеите на социализма, издавайки брошури, книги, трактати. Там се запознава и сприятелява с Хърбърт Уелс. Шоу защитава идеята за частната собственост, бори за радикална промяна на избирателната система, за реформа на английската азбука. Дълги години пише критични обзори за театрални и музикални обстановки.
През 1898 г. Той се жени за Шарлот Пеин – Тауншенд и остава с нея до смъртта и, въпреки че междувременно има връзки и с други жени. Дълги години той води страстна кореспонденция с актрисата Патрик Кембъл, която играе и главната роля в една от най – известните му пиеси ,,Пигмалион“ (1913). Голямо влияние върху творчеството му оказва норвежкият драматург Хенрих Ибсен.
Първата пиеса на Шоу ,,(Домът на вдовицата) (1892) предизвиква скандал и няма успех, както и следващата ,,Сърцеяд“.,,Професията на госпожа Уоран“ (1894) е поставена едва през 1907 г., защото третира темата за проституцията. Тези пиеси съставят сборника ,Неприятни пиеси“. Следва втори цикъл ,,Приятни пиеси“ -,,Оръжие и човек“, ,,Кандида“,Избраник на съдбата“, ,,Ще поживеем ще видим“. Третият цикъл се нарича ,,Три пиеси за пуритани“. Шоу е един от създателите на съвременната ,,драма на идеите'. Това е пиеса – дискусия, в която сблъсъка на мнения и враждебни идеологии се опира на остри проблеми в обществото. Проблемите на морала са съчетани с ироничен тон и парадокси. ( Като пример може да се посочи фразата: ,,Този, който може, работи. Този който не може обучава“. Изключително продуктивен, той пише около 50 пиеси, някои от които са ,,Майор Барбара' (1905), ,,Женитба“ (1908), ,,Андрокъл и лъвът“ (1913), ,,Домът на разбитите сърца“ (1913 – 19), както и комедиите ,,Кошница с ябълки“ (1929), ,,Лошо но истина“ (1931), ,,Милионершата“ (1936), ,,Женева (1938).
Популярността му спада след публикуването на есето ,,Обикновеният разум за войната (1914), което се възприема като непатриотично. С шедьовъра си ,,Свети Жана“ (1924) отново е приет от следвоенната публика и е обявен за втори Шекспир. Пише петиция срещу осъждането на Оскар Уайлд на каторжен труд.
Умира в имението си Ейът Сейнт Лпрънс, Хердфордшър. Бърнард Шоу е изключителен добър оратор и един от най – остроумните хора в Англия. Съществуват множество анекдоти, разкриващи прословутия му остър език.
На официален прием един дипломат, за да уязви Бърнард Шоу, който бил обкръжен с особено внимание, му отправил въпрос:
- Не беше ли, господин Шоу, вашият баща шивач?
- Да, напълно вярно сте осведомен.
- Интересно защо не сте взели бащината си професия. Доколкото знам , тя е доста доходна...
Шоу се усмихнал саркастично:
- Позволете и аз да ви попитам, господин дипломат, вашият баща не беше ли джентълмен?
- О, да, разбира се! Това е известно на всички. Та той и сега е такъв!
- Хм... Интересно защо тогава и вие не сте станали джентълмен!
- Като ви погледне човек – обърнал се веднъж английският писател Честъртън към своя знаменит колега Бърнард Шоу, - би останал с впечатление, че в страната цари непрекъснат глад.
Честъртън, който бил много пълен, намеквал с това за слабата фигура на Шоу. На този намек обаче духовитият ирландец не останал длъжен:
- А като погледне пък вас, ще помисли, че вината за този глад носите вие.
В антракта на една премиера на пиеса от Бърнард Шоу авторът излязъл пред завесата и отправил въпрос към възхитената публика какво е мнението и за пиесата.
- Отвратителна! - измърморил глас от последните редове.
Шоу се поклонил и като посочил публиката, вдигнал рамене в безпомощност:
- Приятелю, и аз съм на твоето мнение, но какво можем да направим само двамата срещу толкова много други?...
Млад журналист се обърнал към Бърнард Шоу с молба да му предаде с няколко думи съдържанието на новата си пиеса.
- Моля ви да слушате внимателно! - съгласил се писателят. Отбележете;
Първо действие. Мъжът пита: ,,Обичаш ли ме?“
Жената отвръща: ,,Ти си моето божество.“
Второ действие. Мъжът пита: ,,Обичаш ли ме?“
Жената отвръща: ,,Ти си моето божество.“
Трето действие. Мъжът пита: ,,Обичаш ли ме?“
Жената отвръща: ,,Ти си моето божество.“
Завесата се спуска.
- Да, да...доста интересна е – казал журналистът всъщност вътрешно разочарован. -Но каква все пак е интригата?
- Интригата, приятелю – обяснил писателят, -е в това, че жената е все една и съща, докато мъжът във всяко действие е различен.