Нарича се още зародиш. Това е ранна фаза от развитието на животно, преди да се осъществена появата му в околната среда при раждането. След оплождането яйцеклетката се разделя на две подобни по размер клетки, всяка от които се разделя отново, така че да се получат четири клетки. Този процес на вертикално и хоризонтално делене или разцепване продължава регулярно, докато се образува бластула (топка от клетки). Клетките на бластулата съдържат жълтък, смес от липиди и белтъци, които представлява хранителният източник за развиващия се ембрион. Размерите на тези клетки са в зависимост от количеството на жълтъка, който съдържат. От този стадий нататък развитието на една животинска група се различава от това на друга група по конкретни детайли, но то включва гаструлация (вгъване) на бастулата, което дава началото на развитието на трите основни клетъчни слоя: ектодерма, мезодерма, ендодерма. При гръбначните животни ектодермата дава началото на външните слоеве на тялото и нервната система; мезодермата оформя мускулите, съединителната тъкан, костите, кръвта, кръвоносните съдове и уро-гениталната система; ендодермата оформя червата, свързаните с червата органи, жлъчния мехур и някои от жлезите. Всички хранителни вещества, които са необходими за ембриона, се срещат или складирани в жълтъка, обезпечени от яйцеклетката, или у бозайниците чрез доставянето им чрез кръвта на майката през плацентата.
При хората ембрионът след първите осем седмици от развитието се нарича плод (фетус). На този стадий всички главни органи вече са образувани. Развитието на ембрионите отразява еволюционния произход на отделното животно. Човешкият ембрион преминава през една фаза, по време на която той има хрилни цепнатини, и през друга, когато има опашка. Тези черти изчезват с напредване на развитието на плода, когато той започва да наподобява миниатюрно човешко същество. Ембрионите на бозайниците, включително и тези на хората, могат да бъдат премествани от една майка в друга или дори имплантирани след външно оплождане в яйцеклетката. Това развитие може да бъде контролирано чрез ултразвуково сканиране и отклоненията да бъдат забелязани още преди раждането. Пренатална диагностика може да бъде проведена и чрез използването на амниоцентеза.